![Последният кандидат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/6/posledniyat-kandidat-bg-download.jpg)
Последният кандидат [bg]
- Автор: Дэшнер Джеймс
- Серия: Лабиринтът #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-527-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последният кандидат [bg]». Краткое содержание книги:
Миньо не отговори и Томас се намеси:
— Нют, защо според теб сме дошли? Съжалявам, че те оставихме и те заловиха. Съжалявам, че са те докарали на това място. Но сега можем да те измъкнем — не мисля, че някого го е еня какво става наоколо.
Нют се обърна бавно към тях. Сърцето на Томас се сви, Когато видя, че стискаше в ръцете си гранатомет. И беше ужасно парцалив, сякаш през тези три дни бе бягал, беше се бил и търкалял по каменисти сипеи. Но въпреки гнева, който бе изписан на лицето му, той несъмнено все още бе със здрав разсъдък.
— Здрасти, братче — рече му Миньо и пристъпи към него, като едва не се спъна в лежащата жена. — Я се поуспокой вече. И няма нужда да ми тикаш в лицето този гранатомет, докато разговаряме. Откъде впрочем го взе?
— Откраднах го — отвърна Нют. — Взех го от един пазач, който… ме ядоса.
Ръцете на Нют трепереха и това малко изнервяше Томас — пръстът му все пак лежеше на спусъка.
— Аз… не съм никак добре — продължи Нют. — Честно, сбръчканяци, радвам се, че сте дошли за мен. Сериозно говоря. Но нещата трябва да спрат дотук. Сега е моментът да се обърнете и да се изнижете през онази врата. А после да се приберете на берга и да отлетите. Разбрахте ли ме?
— Не, Нют, не те разбрах — отвърна Миньо и в гласа му се долови раздразнение. — Рискувахме си главите да дойдем тук, ти си наш приятел и ще те приберем у дома. Ако толкова искаш да хленчиш и да се оплакваш — твоя воля. Но ще го направиш с нас, не с тия сбръчкани побърканяци.
Нют внезапно подскочи, толкова рязко, че Томас едва не падна назад. Той завъртя гранатомета и го насочи към Миньо.
— Аз съм побърканяк, Миньо! Аз съм побърканяк! Не можеш ли да си го набиеш в тъпата глава? Ако те е пипнал избликът и знаеш какво те очаква, нима ще искаш това да става пред най-близките ти приятели? А? Кажи ми — би ли искал подобно нещо? — Той изкрещя последните думи и тялото му се разтърси от неудържимо треперене.
Миньо не отговори и Томас знаеше защо. Той самият се опитваше да намери подходящи думи, ала усилията му бяха напразни. Нют премести поглед към него.
— Ами ти, Томи — продължи той, като посниши глас. — Голям си куражлия да идваш тук и да ме молиш да тръгна с теб. Призлява ми само като те видя.
Томас го зяпна стъписано. Никога досега не го бе боляло толкова силно от нечии думи.
39
Томас не можа да измисли някакво разумно обяснение за това, което чу.
— Какви ги приказваш? — попита.
Нют не отговори, а продължаваше да го гледа, втренчил поглед и насочил с разтреперани ръце дулото право към гърдите му. Но после изражението му се посмекчи. Той свали оръжието и сведе поглед към пода.
— Нют, не те разбирам — продължи тихо Томас. — Защо каза всичко това?
Нют вдигна глава и този път на лицето му нямаше и следа от предишното огорчение.
— Съжалявам, момчета. Наистина съжалявам. Но искам да ме изслушате. С всеки час се влошавам и няма да съм още дълго с всичкия си. Моля ви, вървете си.
Когато Томас понечи да възрази, Нют вдигна ръце:
— Не! Стига приказки. Моля ви… Моля ви, вървете си. Разбирате ли изобщо какво ви казвам? Махайте се оттук!
Някой побутна Томас отзад. Когато се обърна, установи, че зад тях вече се събират побърканяци. Този, който го бе сръчкал с пръст, бе висок, плещест, небръснат мъжага. Той се пресегна отново и забоде пръст в гърдите му.
— Ако не се лъжа, нашият млад приятел ви помоли да го оставите на мира — заяви мъжът. Докато говореше, езикът му се стрелкаше между устните като змийче.
— Това не е ваша работа — отвърна Томас. Усещаше нагряващата опасност, но кой знае защо това не го плашеше. Единственото, което изпитваше, бе безпокойство за Нют. — Той беше наш приятел много преди да дойде тук.
Мъжът прокара длан през мазната си коса.
— Това момче сега е побърканяк, както и ние. Значи ние отговаряме за него. Тъй че… оставете го на мира.
Миньо заговори, преди Томас да успее да отвори уста:
— Ей, психопат, да не би ушите ти да са заглъхнали от изблика? Това е между нас и Нют. Ти изчезвай!
Мъжът се озъби, вдигна ръка и между пръстите му блесна остро парче стъкло. Кръв се стичаше от мястото, където го държеше.
— Надявах се да ни се опънете — изръмжа той. — Защото тук взе да става скучно.
Ръката му се стрелна към лицето на Томас. Той отскочи назад и вдигна лакът да се предпази от удара. Но преди стъклото да го докосне, Бренда застана между тях и удари китката на мъжа отстрани, а импровизираното му оръжие отлетя и се разби на пода. В следния миг Миньо скочи върху мъжагата и го повали на земята. Двамата се приземиха върху жената, която Миньо бе прекрачил, за да доближи Нют, и тя нададе пронизителен писък, размаха ръце и взе да рита във въздуха. Скоро тримата се вплетоха в едно общо, боричкащо се кълбо.