Последният кандидат [bg]

Хорхе удържа на думата си. Той приземи берга на една поляна в началото на гората, която се простираше по склоновете на планината. Половината от дърветата бяха мъртви, но другата половина изглеждаха, сякаш се възстановяват след дълги години, през които над тях е тегнело зловещо заклинание. Томас си помисли, че вероятно един ден така ще се възстанови целият този свят, само че няма да има живи същества.

Той слезе по спуснатата платформа и огледа стената, заобикаляща побърканяшкия дворец само на няколкостотин крачки от тях. Най-близката порта тъкмо се отваряше, отвътре се появиха двама души, въоръжени с гранатомети. Изглеждаха уморени, но въпреки това заеха позиции за стрелба и насочиха оръжия — бяха чули приближаването на берга отдалече.

— Началото не е добро — отбеляза Хорхе.

Един от пазачите извика нещо, но Томас не успя да го чуе.

— Да идем при тях и да поговорим. Вероятно са мунита, щом са им дали гранатомети.

— Освен ако побърканяците не са взели властта — подхвърли Миньо, но после погледна към Томас със странна усмивка. — И в двата случая влизаме и няма да излезем без Нют.

Четиримата се отправиха бавно към портата, като се стараеха да си придадат спокоен вид. Томас не би желал отново да го прострелят с граната. Докато приближаваха, той мислено отбеляза колко зле изглеждат пазачите. Бяха мръсни, плувнали в пот и покрити с белези и драскотини.

Спряха при портата и един от пазачите пристъпи към тях.

— Кои, по дяволите, сте вие? — попита той. Имаше черна коса и мустаци и бе по-висок от партньора си. — Не ми мязате на някои от онези учени глави, дето ни посещават от дъжд на вятър.

Хорхе пое инициативата, както бе направил и на летището.

— Трябваше да ви известят, че идваме, мучачо. Ние сме от ЗЛО и един от нашите е бил заловен по погрешка и доведен тук. Дойдохме да си го приберем.

Томас беше изненадан. В известен смисъл това, което казваше Хорхе, бе истина.

Пазачът не изглеждаше особено впечатлен.