Последният кандидат [bg]

Както и за много други неща, Томас имаше разпокъсани спомени как би трябвало да изглежда една зала за боулинг. Помещението, в което се озова, почти с нищо не отговаряше на очакванията му.

Пистите, по които някога играчите бяха търкаляли топки, сега бяха напълно разглобени, натрошени и отнесени. В плитките корита имаше спални чували, в които хората дремеха или лежаха замаяни и загледани в тавана. В нишите, където трябваше да са машините за прибиране на топки, горяха огньове, което едва ли бе безопасно. Въздухът бе изпълнен с миризмата на изгоряло дърво, под тавана се стелеше дим.

Миньо посочи лявата лента, на стотина крачки от тях. Там нямаше много хора — повечето се бяха събрали на централните писти — но Томас различи Нют веднага въпреки мъждивото осветление. Блясъкът на огъня озари за миг русолявата му глава и превитото тяло. Беше обърнат с гръб.

— Започва се — прошепна Томас на Бренда.

Никой не им обърна внимание, докато си проправяха път към Нют, криволичейки през лабиринта от дремещи в спални чували хора. Томас внимаваше къде стъпва — последното, което би искал, бе да разбуди някой заспал побърканяк.

Бяха на около десетина крачки от Нют, Когато той внезапно заговори на висок глас, който отекна в залата:

— Казах ви, сбръчканяци такива, да изчезвате!

Миньо се закова на място и Томас едва не се блъсна в него. Бренда го стисна за ръката и той едва сега забеляза, че дланта му е потна. Думите, произнесени от Нют, най-сетне го накараха да повярва, че всичко е свършило. Техният приятел никога нямаше да е същият — очакваха го само мрачни дни на настъпващо безумие.

— Трябва да поговорим — заяви Миньо и го доближи. Наложи се да прекрачи една мършава жена, излегната на хълбок.

— Не се приближавай! — предупреди го Нют. Говореше по-тихо, но заплашително. — Тези главорези ненапразно ме доведоха тук. Смятаха, че съм муни, Когато ме сгащиха в берга. Представи си изненадата им, като разбраха, че съм болен като тях. Заявиха, че бил техен граждански дълг да ме докарат в тази дупка.