Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Ван Монтагю основал компанията „Плант Дженетик Сайънсис“, за да развие технологията. Един от първите предложени за въвеждане в растение гени бил протеинът от Bt, който убивал насекомите, тъй като вече бил популярен сред фермерите и градинарите. През 1987 г. в лабораторията било създадено тютюнево растение, което било съвсем обикновено във всеки един аспект, но имало ключов ген от Bt в хромозомите си. Този ген се оказал смъртоносен за ларвите на пеперудата Manduca sexta, чест вредител. Скоро технологията била лицензирана от „Монсанто“ за производство на памук, царевица, картофи и други култури, които били устойчиви на насекоми.
Понеже инсектицидният протеин бил в самото растение, то убивало гъсеници, които дълбаели тъканите му като ларвите на нощенките, които иначе били трудни за третиране чрез пръскане. Но за разлика от химическите разтвори, тази технология не вредяла на безвредни видове насекоми, които не се хранели с полезните култури. Иновацията се оказала истински триумф. Почти всяка памучна дреха, която си купувате днес, е продукт на подобно генномодифицирано растение: над 90 процента от отглеждания в света памук е устойчив срещу насекоми. В Индия и Пакистан технологията била приета светкавично от фермерите още докато била незаконна, тъй като ползите от нея били очевидни по целия свят. След това била одобрена от правителството и днес почти всичкия памук в тези две страни е Bt.
Около една трета от отглежданата в света царевица е устойчива срещу насекоми заради въвеждането на Bt гени. В Америка 79 процента от царевицата е Bt и натрупаните ползи от приходите от фермите заради тази технология надхвърля 25 милиарда долара за последните двайсетина години. Странно, но биофермерите отказват да приемат новите растения, макар и да са използвали същите молекули за пръскане. Причината е, че по принцип са против биотехнологиите.
Понеже Bt културите са предпазени без често пръскане, ако въобще се налага такова, се наблюдава забележимо увеличаване на дивите животни във фермите, които използват технологията, както и намаляване на случайното натравяне на фермери при пръскане. В някои китайски изследвания се съобщава за удвояване на естествените хищници като калинки, мрежокрили като златоочиците и паяците в районите с Bt култури, което означава още по-добър естествен контрол на вредителите. Проучване на университета на Мериленд сочи, че Bt културите създават „ефект на ореол“, при който в околните полета също се наблюдава намаление на вредителите, дори и там да не се отглеждат Bt растения. В двайсетте години след въвеждането на тези култури популацията на два често срещани вредителя – европейския царевичен стъблен пробивач и нощенка (те нападат и други растения освен царевицата), е намаляла толкова много в три американски щата, че дори биофермерите и други, които не използват генномодифицирани култури, използват с до 85 процента по-малко препарати за пръскане. Общо и пълно изследване на Bt технологията заключава, че след засяването на над 400 милиона хектара нежеланите последици са нула, а популацията на другите насекоми се е увеличила.
Тази технология се оказва особено полезна в развиващите се страни. В момента Африка е изправена пред сериозна криза заради вредителя Spodoptera frugiperda. Той се озовава на континента от Америките през 2016 г. и вече унищожава царевичните посеви. Вредителят вече не е проблем в Бразилия, тъй като там се използва Bt царевица. Африканските държави обаче са под натиск от добре финансирани идеологически противници на генетично модифицираните култури и изостават с приемането им.
Тези противници жънат особено големи успехи в Европа, след като в края на 1990 г. откриха, че разпространяването на страшни истории за генетично модифицираните култури лесно плаши потребителите и е доходоносен начин за набиране на средства. За удивление на Ван Монтагю Европа отхвърли технологията почти напълно, като постави високи и скъпи регулаторни бариери за прилагането ѝ, действащи реално като забрана (вижте глава 11).