Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
Синкавото кълбо се смали до лешник и излетя нагоре. Замята се в пространствово, избухна по-ярко от всеки друг път и отново се спусна като падаща комета към седящата Анастасия, притихна до нейната главица и множество трепкащи лъчи се протегнаха към дългата коса на детето и замилваха всяко косъмче поотделно, от корена до върха!
— Е, хайде, защо се бавиш? Побързай, върни се при тези, които те чакат — тихо каза Анастасия. — А аз тук сама ще се справя отлично. И ще ми бъде приятно да зная, че на голямата поляна също всичко е наред. Аз ще те усещам винаги. И ти си спомняй за мен, но само понякога си спомняй:
Синкавото кълбо започна мъчително да се издига нагоре, откъсвайки се се от Анастасия на неравномарни тласъци — и накрая изчезна в пространството. Но то остави нещо невидимо около нея. И всеки път, когато има опасност да се случи нещо неприятно и нежелано от Анастасия, околното пространство застива като парализирано. Нали и ти загуби съзнание, когато се опита да се докоснеш до нея без позволение? Когато успее, тя предотвратява това нещо с вдигане на ръце. Както и по-рано, тя иска всичко да прави сама.
Ние зададохме въпрос на малката Анастасия, попитахме я:
— Какво бе това, светещото, което се спускаше над полянката, ти как го наричаш?
Тя помълча малко и кратко отговори:
— Може да се кръсти «Добрия», деденца.
Старецът дълго мълча. Но на мен ми се искаше да узная още за това, как е живяла малката Анастасия в горать и затова го попитах:
— Какво е правила тя след това, как е живяла?
— Просто е живяла — отговори старецът — Пораснала е като всички. Ние й предложихме да се занимава с хората от местата и вилите, да им помага. Тя от шестгодишна можеше да вижда на разстояние хората, да ги усеща и да им помага. Тя се увлече по дачниците. Сега счита, че появяването им представлява единственият истински и плавен преход към осмислянето на земния живот. И ето, вече двайсет години непрестанно им свети със своя лъч! Растенията по малките места огрява. Хората лекува. Старае се да им обяснява ненатрапчиво как да се отнасят с растенията — и успява. След това започна да наблюдава и други аспекти на човешкия живот. Ето, и с тебе свърза съдбата си. Освен това тя се посвети и на следната кауза: «да пренесе хората през отрязъка време на тъмните сили».
— Защо не? Може и да успее — казах аз.
— Анастасия, Володя, познава мисловната сила на човека-творец и не би си позволила да измисля празни приказки. Щом го казва, значи в нея има такава сила. Сега тя няма да се отклони от този път и няма да отстъпи. Упорита е тя, на баща си прилича.
— Значи, тя действа. Старае се да създава свои мисъл-форми, а ние тука само си приказваме за духовното, още ни текат сополите в този свят. Някои даже ме питат дали въобще съществува Анастасия — или аз всичко съм измислил:
— Хора такъв въпрос не могат да зададат. Когато се докоснат до книгата, те веднага ще я усетят. Тя е и в книгата! Такива въпроси могат да задават само изкуствените, а не истинските хора.
26. Изкуствените хора
— Мене ме интересуват истинските — казах аз, — като например: тези две момичета отсреща — и посочих към седящите на пет-шест метра от пейката момичета. Старецът внимателно се вгледа в тях и каза:
— Чудя се дали едната от тях — тази, която пуши — е истинска. Но сега ще проверим.
— Как така не е истинска? Аз ще се приближа сега до нея, ще я шляпна по задника и вие ще чуете съвсем истински писъци и нецензурни думи:
— Разбираш ли, Володя, ти виждаш пред себе си само образа, създаден по сценария на търговско-технократическия свят. Вгледай се внимателно: тя е с неудобни обувки и високи токове. При това малко й стягат. Но тя е обула именно такива обувки, защото някой друг дирижира какви обувки трябва да се носят сега. Късата й пола е от някаква материя, подобна на кожа, но не е кожа. Тя е вредна за тялото й, но тя я носи, подчинявайки се на униформата, подражавайки на програмирания образ. Виж колко е силно гримирана и как надменно гледа. Прави се на независима, но това е само външно. Външността й не съответства ни на йота на нея самата. Внушеният от чужди мисъл-форми образ е задушил нейната истинска същност. Макар и изкуствен, без искра Божия, той е покрил и затъмнил изцяло нейната жива душа. Душата й е в плен на този образ.
— А бе всеки може да си говори каквото му хрумне за човешката душа, за разни там пленничества или диктата на някакви си щампи:. А как е точно — само Господ знае.
— Стар съм аз вече, синко, не мога да следвам твоята скорост на мислене: Не мога да се аргумантирам както Анастасия. — Старецът въздъхна и добави: — Ако искаш, ще се опитам наживо:.