Звездните рейнджъри [Starship Troopers]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Офир
- Переводчик: Стефан Кулев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Звездните рейнджъри [Starship Troopers]». Краткое содержание книги:
— Но инстинктът за оцеляване — беше продължил той, — може да бъде култивиран в мотивациите ни по-устойчиво и много по-сложно от сляпата животинска подбуда на индивида да остане жив. Млада госпожице, това което ти неправилно нарече „морален инстинкт“ представлява насажданата у теб от твоите по-възрастни близки истина, че колективното оцеляване може да има по-силни императиви от личното. Оцеляването на твоето семейство, например. На твоите деца, ако ги имаш. На твоята нация, ако се бориш за една толкова висша кауза. И така нататък, на степени. Една научно доказуема теория за морала трябва да се корени в индивидуалния инстинкт за самосъхранение — и никъде другаде! Тя трябва точно да описва йерархията на оцеляването, да изтъква мотивациите на всяко равнище и да влияе върху превъзмогването на всички конфликти.
Сега ние разполагаме с такава теория; ние можем да разрешим всеки морален проблем. Егоизмът, любовта към семейството, дългът към родината, отговорността към човешката раса — въз основа на тези ценности ние дори разработваме една нова етика за космическите взаимоотношения. Всички морални дилеми могат да бъдат илюстрирани с един пример: никой човек не храни по-голяма любов от тази на котката-майка, която умира, за да защити малките си. След като веднъж разбереш проблема, който е стоял пред тази котка, и как тя го е разрешила, едва тогава ти ще бъдеш готов да изследваш себе си и да установиш колко нависоко си способен да се изкачиш по моралната стълбица.
Непълнолетните престъпници, за които говорихме, са достигали до едно ниско ниво. Били са родени само с инстинкта за оцеляване и най-високата степен на нравственост, на която са били способни, се е проявявала в колебливата вярност към една група от равни, уличната шайка, но добродетелните им съграждани са се опитвали да се позоват на „по-добрите им природи“, да ги „жегнат в сърцето“, да „събудят моралното им чувство“! Напразно! Те не са притежавали никакви „по-добри природи“, опитът ги е научил, че това, което са правили, е бил единственият начин за оцеляване. Кутрето никога не било наплясквано; следователно това, което то е правило с удоволствие и успех, за него трябва да е било и морално.
Основата на всяка нравственост е в дълга, едно понятие, което има същото отношение към групата, каквото егоизмът има към индивида. Никой не е проповядвал моралния дълг на тези хлапета по начин, по който те биха го разбрали — т.е. с напляскване. Но обществото, в което са се намирали, им е говорило безкрайно много за техните „права“.
Резултатите е трябвало да бъдат предсказуеми, тъй като човешкото същество не притежава никакви естествени права от каквото и да било естество.
Мистър Дюбоа беше замълчал. Някой се хвана за думите му, защото веднага последва въпрос:
— Сър, какво ще кажете за живота, свободата и търсенето на щастието?
— А, да, неотменните права. Всяка година някой цитира тази великолепна поезия. Животът? Какво „право“ на живот има човекът, който се дави в Тихия океан? Океанът няма да се отзове на виковете му. Какво „право“ на живот има човекът, който трябва да умре, ако му се наложи, за да спаси децата си? Нима той ще изхожда от някакво „право“, ако предпочете собствения си живот пред техния? Ако двама души умират от глад и канибализмът е единствената алтернатива пред смъртта, правото на кой от двамата е „неотменно“? И дали това въобще е някакво „право“? Що се отнася до свободата, героите, които са се подписали под великия документ, наречен Харта на правата, са дали клетва да изкупят свободата с живота си. Свободата никога не е неотменна; тя трябва периодично да бъде изкупувана с кръвта на родолюбците, иначе е обречена. От всички така наречени естествени човешки права, които някога са били измислени, свободата има най-малки изгледи да бъде нещо евтино и винаги има някаква цена.
Третото „право“ — „търсенето на щастието“? Наистина, то е неотменно, но то въобще не е право; това просто е едно всеобщо условие, което тираните не могат да отнемат, нито патриотите да съхранят. Хвърли ме в тъмница, изгори ме на кладата, коронясай ме за крал на кралете, аз мога да „търся щастието“, докато мозъкът ми функционира — но нито боговете, нито светците, нито мъдреците, нито изпитаните средства могат да ми дадат увереност, че ще го постигна.