![Звездните рейнджъри [Starship Troopers] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/4/zvezdnite-rejndzhri-starship-troopers-download.jpg)
Звездните рейнджъри [Starship Troopers]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Офир
- Переводчик: Стефан Кулев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Звездните рейнджъри [Starship Troopers]». Краткое содержание книги:
Изобилието от инструктори се оказа напълно обосновано. Скокът с костюма (както вече ви казах) беше лесен за усвояване и изпълнение при равнинни условия. Костюмът функционира със същата лекота и в планините — но съществува голяма разлика, когато трябва да прескочиш една вертикална гранитна стена, преминавайки между две тясно доближени ели и да включиш реактивното си управление в последния момент, за да промениш във въздуха режима на полета. Ние имахме три много сериозни произшествия при упражняването на костюмите: двама загинаха и един бе изпратен на лечение.
Но скалните зъбери са още по-опасни, когато си без костюма, защото по тях често пълзят змии. Наистина аз не виждах каква полза можеше да има от алпийската спортна подготовка един капсулен воин, но бях се научил да си държа езика зад зъбите и да се бъхтя, за да усвоя това, което ни преподаваха. Изучих и този занаят и се оказа, че той не е чак толкова труден и сложен. Ако някой ми беше казал година по-рано, че бих могъл да се изкача по една внушителна скална канара, плоска и отвесна като голата стена на сграда, използвайки само жалко чукче, някакви малки стоманени гвоздеи и тънко въже, бих му се изсмял в лицето; аз принадлежа към кроткия тип хора, израснали в долината. Поправка: някога бях жител на долината.
Постепенно взех да разбирам колко много се бях изменил. В лагера „Сержант Смит“ имаше по-свободен режим — имам предвид правото ни да посещаваме града. Е, ние се ползвахме с тази привилегия също и в лагера „Артър Къри“ след първия месец. Това означаваше, че в неделя следобед, ако не си наряд, би могъл да напуснеш лагера и да се отдалечиш от него толкова, колкото си пожелаеш, стига да имаш едно на ум, че трябва да се върнеш за вечерна проверка. Но в обсега на разстоянието, което можеше да изминеш пеш в еднообразната степ, нямаше нищо, ако не се броят подплашените зайци — нито момичета, нито театри, нито танцови зали, нито каквито и да било други увеселения.
Въпреки това, свободата, дори в лагера „Къри“, бе цяло щастие: понякога ти е необходима, за да отидеш толкова далеч, че да не можеш да виждаш палатки, сержанти и омръзналите лица на най-добрите си приятели сред новобранците… И за да не си постоянно нащрек за всичко, да разполагаш с време да разкриеш своята душа пред самия себе си и да се вгледаш в нея. Свободата се ценеше, защото беше привилегия, която можеш да загубиш внезапно: би могъл да бъдеш ограничен в рамките на лагера… или пък да ти забранят да напускаш района на твоята рота, което означава, че не можеш да отидеш даже до библиотеката, нито до това, на което бяха лепнали подвеждащото наименование „палатка за отдих“ (главно няколко изтощителни сета и други подобни спортни вълнения)… или би могъл да се окажеш под пълна възбрана, която изисква да стоиш в своята палатка, когато присъствието ти не е разрешено никъде другаде.
Последното ограничение обикновено се прибавяше като второ наказание подир извънредното дежурство, което не ти позволяваше да разполагаш с никакво време в палатката си, освен за да се наспиш; в сравнение с наряда то беше едно украшение, добавяно подобно на череша върху сладоледов крем, за да съобщи на тебе и на света, че не си направил някакъв обичаен делничен гаф, а нещо недопустимо за един член на МП и следователно си неподходящ да общуваш с останалите войници, докато не измиеш позорното петно.
Но по време на престоя в лагера „Смит“ ни беше позволено да ходим и до града — във връзка с дежурства, да съпровождаме някого и т.н. Влакове-совалки се отправяха към Ванкувър всяка неделя сутрин, веднага след църковната служба (която беше преместена тридесет минути след закуската) и се връщаха отново точно преди вечеря. Инструкторите можеха дори да прекарат съботната вечер в града или да предприемат тридневни пътувания, ако занятията го позволяваха.
Още не бях слязъл на гарата при моето първо излизане, когато почнах да разбирам, че се бях променил. Джони вече не се вписваше в общия ритъм на цивилния живот. Градската панорама изглеждаше удивително сложна и невероятно объркана.