![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
— През лятото в Кардегос дамите от двора често си правеха излети в гората, подражавайки на селските нрави — каза му тя. — Много беше модерно да обядваш върху килимче, постлано на земята в горичка като тази, и да се радваш на хубавото време като това. — Без ранените мъже и разпиляното бойно снаряжение, вярно.
Той се усмихна.
— Надявам се скоро да се представим по-добре пред вас. Остава да се погрижа за още няколко неща тук и да пратя доклади на моя суверен, провинкара на Карибастос. До утре сутринта пътят би трябвало да е безопасен и прочистен от джоконски бегълци. За мен ще е чест и привилегия да ви предложа гостоприемството на замък Порифорс, докато си починете добре, раните ви заздравеят и хората ви си върнат силите, а след това да ви предложа ескорт докъдето пожелаете да отидете.
Тя сви устни, обмисляйки казаното. Усещаше настойчивия му поглед.
— Порифорс най-близкото убежище ли е?
— Той е най-силната крепост. Има градчета и села, които са по-близо, но защитата им е слаба, а и, честно казано, това са скромни поселища. Още половин ден езда, не повече, и то с почивки, обещавам. А и — усмивка пробяга по устните му като проблясък на чар и топлота — признавам, Порифорс е моят дом. Бих бил щастлив и горд да ви го покажа.
Иста не обърна внимание на сърцето си, което се топеше като восък под пламъка на свещ. И все пак, ако приемеше компанията му, това би довело до нови разговори, които на свой ред щяха да доведат до… какво? Забеляза, че Ферда я гледа с грейнали от надежда очи. Младият офицер си отдъхна открито, когато тя каза:
— Благодаря ви, милорд. За нас ще е удоволствие да приемем поканата ви за почивка и убежище. — След миг добави: — Може би онези от хората ми, с които се разделихме по принуда, ще ни намерят там, ако останем известно време. Когато пишете на ди Карибастос, бихте ли го помолили да разпространи вестта, че ги търсим спешно, и да ги препрати в Порифорс ако… когато ги открият?
— Разбира се, царина.
Ферда й прошепна:
— А ако вие сте на сигурно място, самият аз бих могъл да ги потърся.
— Ще видим — тихо отвърна тя. — Нека първо стигнем там.
По настоятелна покана от страна на Ферда маршът остана при огъня им. Слънцето вече залязваше и готвачките, амбицирани от царственото присъствие на Иста, им сервираха изненадващо богата вечеря. Иста не бе подозирала, че може да се изпече хляб, подправен с билки, чесън и лук, направо в тиган на открит огън. Арис отказа храната с обяснението, че вече се е нахранил, но прие чаша разредено вино, или по-скоро чаша вода с няколко капки вино в нея.
Тръгна си рано. Иста виждаше отблясъка на свещите в шатрата му, докато той пишеше на каквото там походно писалище мъкнеха слугите му при подобни походи, приемаше списъци на загиналите, ранените и пленниците, издаваше заповеди, съчиняваше писма и доклади, които да бъдат отнесени през мрака от бързи куриери. Един от счетоводителите на джоконците бе въведен в шатрата му и дълго остана вътре. Когато самата тя се върна в присвоената си шатра, разчистена вече от вещите на истинския си собственик и с посипани по пода дъхави билки, работните светлинки на Арис все още прозираха през стените на шатрата му като фенер в дългата нощ.
Потеглянето им на следващата сутрин се забави заради възникнали в последния момент проблеми от организационно естество и делегации, пристигнали от града, където Арис бе изпратил джоконските пленници, неща, които явно го подразниха, но най-накрая шатрите бяха прибрани. Дадоха й отпочинал кон от животните на марша — хубав бял скопец с нейното седло и сбруя. Тя забеляза, че младият войник, който й го доведе, преди това го язди из поляната, явно за да утоли първоначалния му изблик на игривост след дългата почивка, така че да е подходящ за една дама. За една уморена, застаряваща дама. Би предпочела стълба, за да се качи на гърба му, но се задоволи и с преплетените ръце на притесненото войниче.
— Надявам се да не ви създава неприятности, царина — каза младежът, като сведе глава. — Сам го избрах. Конемайсторът ни се разболя — лорд Порифорс се опитва да върши работа за двама души. Но всичко ще се нареди, щом се приберем в замъка.
— Сигурна съм, че ще стане така.
Доста голяма беше групата, която се изкатери по високия бряг на речната долина и пое през сухата местност горе. Четиридесет конници в сивите табарди на Порифорс яздеха напред, всичките с ризници и въоръжени до зъби, след тях Иста и хората на Ферда в намален състав. Най-отзад се влачеше прислугата, дългият обоз и ариергард от още двайсет войници. Поеха по широка пътека, след това свърнаха на север по черен път. Съгледвачи потегляха и се връщаха, напред и по фланговете на колоната, и сведенията, които носеха на бдителните офицери, бяха кратки, но явно насърчителни.