Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

Конски копита по чакъл, нечий вик — разбра, че са приятели, още преди да отвори очи, защото мускулите му не се напрегнаха. „Сънят ти свърши. Време е да се събудиш“. Въздъхна.

— Милорд! — извика един конник. Един от тримата в сиви табарди, видя тя през мигли, които се спускаха по речния бряг под слънцето на превалящата утрин. Войниците с метални ризници пришпориха конете си и дръпнаха юздите чак когато стигнаха до тях. Смееха се.

— Намерили сте я! — продължи първият конник. — Трябваше да се сетя.

В гласа на спасителя й се прокрадна смях и може би съвсем малко самодоволство.

— Трябваше, да.

Иста си представи каква героична гледка представляват на гърба на петнистия жребец и как изглеждат в очите на хората му. Цялата му войска щеше да ги обсъжда тази вечер, в това нямаше съмнение. И командирът беше решил да запази тайнствеността — пресметливост, за която тя не му се разсърди, ако въобще беше пресметливост. А ако беше изпитал в добавка и някакво удоволствие като мъж, а не като командир, от кавалерското гушкане на изтощената й особа, не можеше да му се сърди и за това.

Мъжете го засипаха с кратки рапорти — за взети пленници, осигурени райони, за ранени, които са били превързани на място или транспортирани с каруци до най-близкия град, за броя на загиналите.

— Значи още не сме хванали всички, които избягаха — каза командирът. — Макар че започвам да се съмнявам в точността на сведенията от лорда на Толноксо. Изглежда, си имаме работа едва с деветдесетима джоконци, а не с двеста, както твърдеше той. Още петима мъртви ще намерите надолу по течението. Един го издърпах от реката на около три мили оттук, предполагам, че е загинал, когато нападнахме авангарда им. Още четирима има при изхода на клисурата миля по-надолу, където ги пресрещнах, докато се опитваха да избягат с дамата. Вземете още няколко души, приберете ги заедно с конете и снаряжението им и ги впишете при другите. — Той метна юздите на Истиния кон на един от мъжете. — Погрижи се добре за този кон — той е на госпожата. Сбруята му донеси в моята шатра. Известно време ще бъда там. Искам всички, участвали в спасяването на пленниците от обоза, да ми докладват веднага. Следобед ще отида да огледам ранените и пленените джоконци.