Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

Десетина мъже се втурнаха към ди Лютез веднага щом го видяха — поздравяваха го с викове, задаваха въпроси, засипваха го с новини и питаха какво ще заповяда. Една позната фигура в синьо тичаше вдървено след тях.

— А! Спасена е! — радостно се развика Ферда ди Гура. — Спасена е!

Изглеждаше така, сякаш са го влачили през трънаци цяла миля — мръсен, изтощен и блед от умора, но здрав — не се виждаха превръзки, нито кръв, а куцукането му навярно се дължеше на продължителната езда и някое и друго натъртване. Сърцето на Иста се разтопи от облекчение.

— Царина! — извика той. — Благодаря на боговете, на петимата и на всеки поотделно! Слава на Дъщерята на пролетта! Сигурен бях, че джоконците са ви отвели! Пратих всички, които все още можеха да яздят, заедно с хората на марша на Порифорс, да ви търсят…

— Хората ни, Ферда — има ли ранени? — Иста се поизправи с ръка върху рамото на марша.

Младият мъж прокара ръка през слепената си от пот коса.

— Хората на марша уцелиха един от нашите със стрела в бедрото, лош късмет, един си счупи крака, когато конят му падна и го затисна. Оставил съм хора да се грижат за тях, докато лечителите се занимават с по-тежко ранените. Останалите са горе-долу добре. Вече и аз съм добре, след като сърцето ми не се къса от тревоги по вас.

Арис ди Лютез беше застинал като камък.

— Царина? — повтори той. — Вдовстващата царина Иста?

Ферда го погледна и се ухили.

— Да, сър. И ако вие сте нейният спасител, ще ви целуна и ръцете, и краката! Направо изтръпнахме, когато преброихме пленничките и установихме, че я няма.

Маршът погледна втренчено Иста, сякаш тя пред очите му се беше превърнала в страховито същество от легендите. „Може и така да е“. Коя от няколкото версии за смъртта на баща му от ръката на царин Иас знаеше той? В коя лъжа вярваше?

— Моля ви да приемете извиненията ми, марш — каза Иста със студенина, която не чувстваше. — Избрах да пътувам инкогнито, под името сера ди Айело, за да избегна прекалената официалност по време на поклонението, а после реших да запазя прикритието си и от съображения за сигурност. — Не че беше свършило работа. — Но след като вече съм свободна благодарение на смелостта ви, мога отново да стана Иста ди Шалион.

— Е — каза той след миг мълчание. — Значи ди Толноксо не е грешал за всичко, в крайна сметка. Наистина голяма изненада.

Тя погледна нагоре през мигли. Маската се беше върнала, залепнала здраво за лицето му. Маршът я предаде много внимателно в протегнатите ръце на Ферда.