Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Дрейк свали ризата на Рейвън и се загледа в нея. Пламъците позлатяваха кожата й, правеха я да изглежда цялата от злато. Гърдите й бяха съвършени, точно запълваха шепите му. Зърната й бяха розови и изпъкнали. Той наведе глава и ги близна едно по едно. Омаян, наблюдаваше как разцъфват като напъпили рози. Без да каже нито дума, тя вдигна лице и му предложи устните си.
Ръцете му обхванаха лицето й и той я целуна. После ръцете му се плъзнаха по нея, останаха за миг на раменете й, преди да се спуснат надолу по гърба и хълбоците й, притискайки я плътно до него. Той изстена, прилепил устни до нейните. Не можеше да чака повече. Беше вече твърд като камък. Желанието го подтикваше, а Рейвън, прилепена до него, го прегърна силно. Неговата мъжественост трепна, когато пръстите й се сключиха около нея.
— Божичко, Рейвън, ти ще ме убиеш!
Той хвана седалището й и я повдигна. Краката й се разтвориха и се обвиха около кръста му. Тя беше влажна и гореща, толкова гореща, че слабините му пламнаха, когато влезе в нея. Не можеше да мисли, можеше само да чувства, докато я притискаше към килима, окачен пред стената, и навлизаше в нейните сладки глъбини. Тя извика, той не чуваше нищо, само бумтенето на кръвта в ушите си.
— Ела с мене, сладка Рейвън — прошепна той на ухото й. — Вече не мога да издържам.
— С тебе съм — отвърна Рейвън с потрепващ дъх. Нейните спазми отключиха кулминацията у него. Задържайки на място извиващите се хълбоци на Рейвън, той навлезе дълбоко и се изля в нея. Когато й даде всичко, което имаше, той не можеше да издържи на тежестта й, затова я отнесе в леглото, краката й още бяха обвити около кръста му, а неговата мъжественост все още беше в нея. Макар че бе достигнал до кулминацията само преди няколко секунди, ерекцията му още не беше отслабнала. Той още я искаше.
Започна да я люби отново и отново. Нощта завърши така, както трябваше, но прекалено скоро за Рейвън. Имаше неща, които тя искаше да каже, но останаха неизречени. Тя искаше да запита Дрейк дали значи нещо за него. Понякога той действаше така, сякаш наистина му бе скъпа, но… Както и да е, Дрейк беше мъж, който рядко изразява чувствата си, и тя не беше наясно какви са чувствата му към нея. Знаеше, че той обича да се люби с нея, но мъжете си бяха мъже. Всички си приличаха, когато станеше дума за жени. Не беше задължително мъжът да харесва или да обича жената, с която се люби.
Когато сънят най-накрая започна да я надвива, тези мисли продължаваха да се гонят в главата й.
На следващата сутрин слугите се събраха в двора, за да се сбогуват с господаря на замъка, с любовницата му и с неговите рицари. Всички прислужници с изключение на Болдър, който отказа да напусне мястото, и сър Ричард, който оставаше, за да чака сър Джон и да наглежда работите по стените, трябваше да се върнат по домовете си.
Хората на Дрейк носеха достатъчно храна, за да им стигне до края на пътуването, ако я разпределят пестеливо. Дори водеха допълнителни коне, за да заменят тези, които не можеха да издържат на бързата езда. Сър Ричард стоеше наблизо, да за приеме последните нареждания.
— Вашите заповеди ще бъдат предадени на сър Джон, когато се върне, милорд — увери той Дрейк.
— Много добре, Ричард. Нали знаеш накъде да го насочиш?
— Да. Вашата войска трябва да ви чака в горите край замъка Чърк. Аз ще вляза в замъка, преоблечен като селянин, за да науча всичко за Уолдо и Дъф.
— Внимавай — предупреди го Дрейк.
— Да. И преди внимавах. Никой не позна, че съм един от вашите рицари.
— Готова ли си, милейди? — запита Дрейк, когато Рейвън се приближи, яхнала коня си.
— Както винаги — отвърна Рейвън. — Уиндхърст много ми харесва — прибави тя тъжно. — Но се примирих. Докато съм омъжена за Уолдо, никога няма да имам дом.
Тя побутна коня си да се приближи до коня на Дрейк и докосна ръката му.
— Може би трябва да се върна при Уолдо и да предотвратя ново кръвопролитие. Или още по-добре, мога да изчезна. Животът ти ще бъде много по-лесен, ако ме няма да ти създавам притеснения.
Дрейк сложи ръка върху нейната.
— Аз съм рицар, милейди. Заклел съм се да защитавам онези, които са по-слаби от мене. Освен това тази кръвна вражда между мене и Уолдо един ден трябва да свърши. Той се опита да посегне на живота ми, без да знам защо. Няма да имам спокойствие, докато не разбера какво подклажда омразата му. За него аз представлявам заплаха, макар че не мога да си представя защо се страхува от мене. Той е наследникът на баща ни, а не аз.