Част от секундата [Split Second - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Част от секундата [Split Second - bg]». Краткое содержание книги:
Новият трилър на Дейвид Балдачи съперничи на феноменалния му дебют „Абсолютна власт“. Адреналинът в него не пада дори за част от секундата Майсторът на жанра отново е във върхова форма!
Историята се повтаря, сър Кингман. Ако можете, опитайте се да си спомните къде бяхте през най-важния ден от своя живот. Знам, че сте умен, но напоследък се поотпуснахте, тъй че навярно ще трябва да Ви подскажа. Ето: 10:32 ч. сутринта, 26091996. Колко стърчене на пост! Колко полагане на жалони! Чакам с нетърпение да се видим в най-скоро време.
Двайсет и шести септември 1996 година, 10:32 часа сутринта — точното време, когато бе убит Клайд Ритър. Какво можеше да означава това? Беше се съсредоточил тъй дълбоко, че изобщо не я чу да влиза.
— Шон, добре ли си?
Той подскочи и изкрещя. Мишел нададе писък и се отдръпна.
— Божичко, стресна ме.
— Аз ли съм те стреснал? Дявол да го вземе, не си ли чувала, че преди да влезеш, трябва да почукаш?
— Почуках. Стоях отпред пет минути, но никой не ми отговори. — Тя погледна листчето. — Какво е това?
Той се успокои и отговори:
— Бележка от миналото ми.
— От далечното минало ли?
— Случайно да си чувала датата 26 септември 1996 година?
Мишел явно бе чувала. След кратко колебание Кинг й подаде бележката.
Тя изчете текста и вдигна очи.
— Кой би могъл да я остави?
— Същият, който е донесъл трупа на Сюзан Уайтхед в моята баня. Комбинирана пратка. Предполагам, човекът е искал на всяка цена да забележа посланието.
— Тук ли е била убита?
— Не. Полицията смята, че рано тази сутрин е била нападната, убита и после донесена тук.
Мишел сведе очи към листчето.
— Полицията знае ли за това?
Кинг кимна.
— Оригиналът е при тях. Аз направих това копие.
— Някакви мисли относно автора?
— Да, но не са твърде логични.
— Джоун беше ли тук, когато се случи?
— Да, но няма нищо общо.
— Знам, Шон. Не намеквах това. Как вървят работите ти с нея?
— Ще й се обадя, че смятам да приема предложението, и по-късно ще отида да го обсъдим.
— А дотогава?
— Връщаме се в Боулингтън.
Мишел го погледна с изненада.
— Мислех, че си приключил с хотел „Феърмаунт“.
— Да, приключих. Но искам да разбера как се е издържала една безработна камериерка и кой е натъпкал пари в устата й.
— Не знаеш дали това е свързано с убийството на Ритър.
— Напротив, знам. И последният въпрос е най-интересен. — Мишел го гледаше въпросително. — Кого е видяла Лорета Болдуин в онзи килер?
31
— Благодаря, че прие да се срещнеш с мен — каза Джоун.
Джефърсън Паркс седеше срещу нея в малката столова на мотела, където бе отседнала. Той я изгледа предпазливо.
— Отдавна не се бяхме виждали.
— Шест години — каза тя. — Обединената следствена група в Мичиган. Тайните служби и федералните шерифи получиха великодушното разрешение да носят куфарите на ФБР.
— Доколкото си спомням, ти разгада цялата история и се погрижи всички да разберат за това.
— Да, умея да вдигам шум около себе си. Ако бях мъж, нямаше да ми се налага.
— Я стига, наистина ли мислиш така?
— Не, Джефърсън, не мисля, а знам. Да ти цитирам ли примери? Хиляди са на върха на езика ми.
— Заедно с цяла цистерна отрова — промърмори тихичко Паркс, но на глас каза: — И тъй, за какво искаше да ме видиш?
— За случая Хауард Дженингс.
— Какво по-точно?
— Просто се чудех докъде си стигнал. Чисто колегиален интерес.
— Знаеш, че не мога да говоря за текущо разследване.
— Можеш обаче да споделиш някои сведения, които не са поверителни и няма да застрашат разследването, но засега не са станали обществено достояние.
Паркс сви рамене.
— Не съм сигурен дали те разбирам.
— Ето, например не си арестувал Шон Кинг, вероятно защото въпреки някои косвени улики, които привидно сочат към него, не вярваш да е виновен. И може би разполагаш с факти, сочещи в друга посока. Колкото до Сюзан Уайтхед, той не може да я е убил, защото не беше тук. Дори ми се струва, че ти сам му осигури алиби.
— Откъде знаеш?
— Нали съм детектив — отвърна Джоун. — Проучих фактите.
— Не е задължително Хауард Дженингс и Сюзан Уайтхед да са убити от един и същ човек. Може да става дума за съвсем различни престъпления.
— Не вярвам в това, и ти също не вярваш. Струва ми се, че макар престъпленията да се различават, между тях има и много общо.
Паркс уморено поклати глава.
— Знам, че си много умна, а аз много глупав, но колкото повече говориш, толкова по-малко разбирам какво казваш, по дяволите.
— Да предположим, че Дженингс не е убит като човек, включен в Програмата за защита на свидетели. Нека допуснем, че е убит, защото работеше при Шон Кинг.
— Защо?
Тя не обърна внимание на въпроса.
— Сюзан Уайтхед е убита другаде и после пренесена в дома на Шон. И в двата случая няма безспорни доказателства, че той е убиецът. Нещо повече, в случая с Уайтхед фактите доказват обратното; той има алиби.