Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Част от секундата [Split Second - bg]
Част от секундата [Split Second - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Част от секундата [Split Second - bg]

Электронная книга - «Част от секундата [Split Second - bg]». Краткое содержание книги:

Шон Кинг е агент от тайните служби, чиято кариера се сгромолясва, когато през 1996 г. охраняваният от него кандидат-президент става жертва на покушение по бреме на предизборна среща. Нещо разсейва Шон за част от секундата и той не успява да предотврати смъртоносния изстрел. Осем години по-късно той има собствена адвокатска практика в малко градче в Северна Каролина и е организирал съществуването си така, че да забрави миналото. Но то отново го връхлита безмилостно, когато открива трупа на свой колега в кантората си. Балистичната експертиза доказва, че е използван неговият пистолет. В този труден момент две жени нахлуват изневиделица в живота му: Джоун Дилинджър, бивша колежка и любовница, която сега работи за могъща частна фирма, и Мишел Максуел, която също се е провалила като агент от тайните служби, защото е допуснала да бъде отвлечен кандидат-президентът Джон Бруно. Поразителната прилика между случилото се в миналото и ставащото сега кара тримата да започнат собствено разследване, което ги въвлича в свят на гняв, предателства, алчност, ревност и отмъщение.
Новият трилър на Дейвид Балдачи съперничи на феноменалния му дебют „Абсолютна власт“. Адреналинът в него не пада дори за част от секундата Майсторът на жанра отново е във върхова форма!
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 135
Перейти на страницу:

Историята се повтаря, сър Кингман. Ако можете, опитайте се да си спомните къде бяхте през най-важния ден от своя живот. Знам, че сте умен, но напоследък се поотпуснахте, тъй че навярно ще трябва да Ви подскажа. Ето: 10:32 ч. сутринта, 26091996. Колко стърчене на пост! Колко полагане на жалони! Чакам с нетърпение да се видим в най-скоро време.

Двайсет и шести септември 1996 година, 10:32 часа сутринта — точното време, когато бе убит Клайд Ритър. Какво можеше да означава това? Беше се съсредоточил тъй дълбоко, че изобщо не я чу да влиза.

— Шон, добре ли си?

Той подскочи и изкрещя. Мишел нададе писък и се отдръпна.

— Божичко, стресна ме.

— Аз ли съм те стреснал? Дявол да го вземе, не си ли чувала, че преди да влезеш, трябва да почукаш?

— Почуках. Стоях отпред пет минути, но никой не ми отговори. — Тя погледна листчето. — Какво е това?

Той се успокои и отговори:

— Бележка от миналото ми.

— От далечното минало ли?

— Случайно да си чувала датата 26 септември 1996 година?

Мишел явно бе чувала. След кратко колебание Кинг й подаде бележката.

Тя изчете текста и вдигна очи.

— Кой би могъл да я остави?

— Същият, който е донесъл трупа на Сюзан Уайтхед в моята баня. Комбинирана пратка. Предполагам, човекът е искал на всяка цена да забележа посланието.

— Тук ли е била убита?

— Не. Полицията смята, че рано тази сутрин е била нападната, убита и после донесена тук.

Мишел сведе очи към листчето.

— Полицията знае ли за това?

Кинг кимна.

— Оригиналът е при тях. Аз направих това копие.

— Някакви мисли относно автора?

— Да, но не са твърде логични.

— Джоун беше ли тук, когато се случи?

— Да, но няма нищо общо.

— Знам, Шон. Не намеквах това. Как вървят работите ти с нея?

— Ще й се обадя, че смятам да приема предложението, и по-късно ще отида да го обсъдим.

— А дотогава?

— Връщаме се в Боулингтън.

Мишел го погледна с изненада.

— Мислех, че си приключил с хотел „Феърмаунт“.

— Да, приключих. Но искам да разбера как се е издържала една безработна камериерка и кой е натъпкал пари в устата й.

— Не знаеш дали това е свързано с убийството на Ритър.

— Напротив, знам. И последният въпрос е най-интересен. — Мишел го гледаше въпросително. — Кого е видяла Лорета Болдуин в онзи килер?

31

— Благодаря, че прие да се срещнеш с мен — каза Джоун.

Джефърсън Паркс седеше срещу нея в малката столова на мотела, където бе отседнала. Той я изгледа предпазливо.

— Отдавна не се бяхме виждали.

— Шест години — каза тя. — Обединената следствена група в Мичиган. Тайните служби и федералните шерифи получиха великодушното разрешение да носят куфарите на ФБР.

— Доколкото си спомням, ти разгада цялата история и се погрижи всички да разберат за това.

— Да, умея да вдигам шум около себе си. Ако бях мъж, нямаше да ми се налага.

— Я стига, наистина ли мислиш така?

— Не, Джефърсън, не мисля, а знам. Да ти цитирам ли примери? Хиляди са на върха на езика ми.

— Заедно с цяла цистерна отрова — промърмори тихичко Паркс, но на глас каза: — И тъй, за какво искаше да ме видиш?

— За случая Хауард Дженингс.

— Какво по-точно?

— Просто се чудех докъде си стигнал. Чисто колегиален интерес.

— Знаеш, че не мога да говоря за текущо разследване.

— Можеш обаче да споделиш някои сведения, които не са поверителни и няма да застрашат разследването, но засега не са станали обществено достояние.

Паркс сви рамене.

— Не съм сигурен дали те разбирам.

— Ето, например не си арестувал Шон Кинг, вероятно защото въпреки някои косвени улики, които привидно сочат към него, не вярваш да е виновен. И може би разполагаш с факти, сочещи в друга посока. Колкото до Сюзан Уайтхед, той не може да я е убил, защото не беше тук. Дори ми се струва, че ти сам му осигури алиби.

— Откъде знаеш?

— Нали съм детектив — отвърна Джоун. — Проучих фактите.

— Не е задължително Хауард Дженингс и Сюзан Уайтхед да са убити от един и същ човек. Може да става дума за съвсем различни престъпления.

— Не вярвам в това, и ти също не вярваш. Струва ми се, че макар престъпленията да се различават, между тях има и много общо.

Паркс уморено поклати глава.

— Знам, че си много умна, а аз много глупав, но колкото повече говориш, толкова по-малко разбирам какво казваш, по дяволите.

— Да предположим, че Дженингс не е убит като човек, включен в Програмата за защита на свидетели. Нека допуснем, че е убит, защото работеше при Шон Кинг.

— Защо?

Тя не обърна внимание на въпроса.

— Сюзан Уайтхед е убита другаде и после пренесена в дома на Шон. И в двата случая няма безспорни доказателства, че той е убиецът. Нещо повече, в случая с Уайтхед фактите доказват обратното; той има алиби.

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)