Част от секундата [Split Second - bg]

Преди да излязат, Мишел пристъпи към шерифа.

— Знаете ли чия собственост е сега „Феърмаунт“?

— Доколкото чух, купила го някаква японска компания. Искали да направят елитен клуб с игрище за голф. — Шерифът се изкиска. — Сигурно не са си подготвили домашното. Хотелът наистина има доста терени, но повечето са мочурливи. А и в цялата област само шепа хора са виждали отблизо игрище за голф.

— Знаете ли коя охранителна фирма пази хотела?

Шерифът я погледна с недоумение.

— Каква охранителна фирма?

Мишел скри изненадата си и догони Кинг и Паркс.

— Как успяхте да пристигнете толкова бързо? — питаше Кинг.

— Моите хора ви следяха — обясни Паркс.

— Приемете един съвет от мен, не си хабете силите.

— Да бе, дотук беше страшно отегчително.

Мишел се намеси:

— Тази вечер се случи нещо, сър. Няма нищо общо с убийството на Лорета Болдуин, но мисля, че е свързано с изчезването на Джон Бруно.

— Бруно? — озадачи се Паркс. — Каква връзка има Бруно с всичко това, по дяволите?

Мишел му разказа за човека, когото бе видяла. Той поклати глава.

— Откъде сте толкова сигурна, че е той? Зърнали сте го само за миг при лошо осветление.

— Аз съм агент от тайните служби. Това ми е работата — да разгадавам и запомням лица.

Паркс все още изглеждаше скептично настроен.

— Добре де, щом е тъй, кажете на ФБР. Случаят е техен. Аз само се мъча да разбера кой уби един от свидетелите ми. — Той се озърна към Кинг и изръмжа: — И да държа под око този приятел, а той никак не ме улеснява.

— Искате да изчакам, докато съберете достатъчно доказателства, за да ме обесите?

— Ако исках, имам предостатъчно доказателства, за да ви арестувам още сега. Тъй че не ме изкушавайте. — Паркс изгледа свирепо двамата. — Затова потегляйте обратно към добрата стара Вирджиния.

— Е, бездруго вече ми дойде до гуша от добрия стар Боулингтън — отвърна Кинг.