Част от секундата [Split Second - bg]

— Накъде биеш всъщност? Да не би да градиш обвинение върху това, че съм убил жената, защото не искам да се срещам с нея? Стига глупости!

— Знам, че звучи безумно, но… хората говорят какво ли не.

— Особено по тия места.

— А мисис Уайтхед беше видна личност. Имаше много приятели.

— Платени приятели.

— На твое място бих се въздържал да говоря такива неща, Шон. Наистина. — Той повдигна найлоновото пликче, съдържащо бележката, която бяха открили върху гърдите на мъртвата Сюзан. — Имаш ли някакви идеи за това?

Кинг погледна бележката и сви рамене.

— Мога само да кажа, че я е писал човек, който има пръст в убийството на Ритър или знае много за него. На твое място бих я предал на ФБР.

— Благодаря за съвета.

Докато Уилямс се отдалечаваше, Кинг разтри слепоочията си. Искаше му се да легне във вана с чист бърбън и да изпие поне половината. В този момент иззвъня телефонът. Обаждаше се неговият партньор Фил Бакстър.

— Да, вярно е, Фил. Тя е мъртва, тук, в моята къща. Знам, и аз бях потресен. Слушай, може би ще се наложи да ме заместиш в кантората. Аз… какво каза? — Лицето на Кинг посърна. — Какви ги говориш, Фил? Искаш да се отделиш? Може ли да попитам защо? Ясно. Разбира се, щом така искаш. Прави каквото решиш.

Той остави слушалката.

Почти веднага телефонът пак иззвъня. Секретарката Мона Хол се обаждаше, че напуска. Изхленчи, че се бояла да работи при него. Около него се появявали труп след труп и хората шушукали, че е замесен в престъпленията. Не че тя вярвала, но както се казва, няма дим…

След като Кинг прекъсна разговора с Мона, някой го докосна по рамото. Беше Джоун.

— Пак ли неприятности?

— Моят партньор си плю на петите, а секретарката реши да не остане по-назад. Иначе всичко ми е наред.

— Съжалявам, Шон.

— Всъщност какво да очаквам? Около мен хората мрат като мухи. Дявол да го вземе, и аз бих избягал.

— Аз няма да бягам. Дори бих казала, че твоята помощ ми трябва повече от когато и да било.

— Е, хубаво е да си потребен.

— Ще остана наоколо два-три дни, докато проведа разговорите и разуча някои подробности. Обади ми се, но не протакай много. Ако няма да работиш с мен, ще трябва да продължа сама. Разполагам с частен самолет. Искам да ти помогна и смятам, че работата е най-доброто лечение.

— Защо, Джоун? Защо искаш да ми помогнеш?

— Наречи го връщане на стар дълг.

— Нищо не ми дължиш.

— Дължа ти повече, отколкото подозираш. Сега го разбирам съвсем ясно.

Тя бързо го целуна по бузата, обърна се и излезе.

Телефонът иззвъня. Кинг грабна слушалката и грубо изрече:

— Ало.

Обаждаше се Мишел.

— Вече чух. Пристигам след половин час — каза тя. Кинг мълчеше. — Шон, добре ли си?

Той погледна през прозореца към потеглящата кола на Джоун.

— Много добре.