Част от секундата [Split Second - bg]

Мишел се замисли над предположението му.

— Добре, тя взима пистолета и е видяла човека. Дори да не знае кой е, лесно може да разбере. Свързва се анонимно с него, може би му изпраща снимка на пистолета и мястото, където го е видяла, след това почва да го изнудва. Връзва се, Шон. Звучи не по-малко логично от всеки друг вариант.

— И затова къщата е претърсена. Заради пистолета.

— Наистина ли смяташ, че Лорета го е държала някъде тук?

— Нали чу какво каза Тони, жената не се е доверявала на банките. Нищо чудно да е била от онези хора, които гледат всичко важно да им е подръка.

— Значи остава големият въпрос: къде е оръжието сега?

— Може би си струва да разглобим къщата дъска по дъска.

— Няма смисъл. Не е много удобно да крие оръжието в стените, освен ако е имала вградено скривалище.

— Вярно.

Кинг разсеяно плъзна поглед из малката градина. За миг спря на едно място, отмина и пак се върна. Пристъпи към лехата с хортензии. Шест розови и една синя — точно по средата.

— Хубави хортензии — каза той на Тони.

Бършейки ръцете си, Болдуин отвърна:

— Да, мама ги обичаше най-много, дори повече от розите.

Кинг го погледна с любопитство.

— Интересно. Казвала ли е защо?

— Как така? — озадачи се Тони.

— Защо е обичала хортензиите повече от розите?

— Шон, наистина ли смяташ, че е важно? — обади се Мишел.

Тони се почеса по брадата.

— Ами… като стана дума, тя на няколко пъти спомена, че за нея тези хортензии са безценни.

Кинг рязко завъртя глава към Мишел, после се втренчи в синята хортензия и възкликна: