Част от секундата [Split Second - bg]

— Но за Дженингс няма алиби, а убийството е извършено с неговия пистолет — възрази Паркс.

— Да, той ми обясни теорията за подмяната. Доколкото разбрах, ти си съгласен с нея.

— Не потвърждавам и не отричам. Ето ти още една теория: Дженингс е убит от бившите си престъпни партньори и те се опитват да натопят Кинг. Пистолетът е негов, няма алиби, трупът лежи в кантората му. Класическа постановка.

— Но дали са могли да бъдат сигурни? — попита Джоун.

— В какво?

— Че Шон няма да разполага с алиби за онази нощ. Би могло да го повикат по спешност, докато е на дежурство, или някой да го види другаде в часа на убийството.

— Освен ако са знаели точния маршрут и навиците му — възрази Паркс. — Изчакали са да стигне до центъра и тогава са убили Дженингс. Той е забелязан там по време на убийството.

— Да, забелязан, но пак повтарям: ако бе срещнал някого или ако го бяха повикали в този момент, щеше да има алиби и край на целия план.

— И докъде стигаме? — попита Паркс.

— Дотам, че организаторите на плана всъщност не дават пет пари дали Шон ще бъде арестуван за престъплението, или не. А от личен опит знам, че когато накисват някого, рядко допускат подобна немарливост. Щом са били толкова внимателни, че да откраднат пистолета му, да го изкопират до най-малката подробност, да убият Дженингс и да върнат оръжието в къщата на Шон, значи би трябвало да изберат за убийството време и място, което да остави Шон без никакъв шанс за алиби. С две думи, не приемам за нормално едно изключително грижливо планиране на действията с оръжието да се съчетае с пълна некадърност по линия на алибито. Убийците рядко проявяват такава шизофрения.