Част от секундата [Split Second - bg]

— Довиждане, Мишел — каза Джоун. — И много благодаря, че ми позволи да те отърва от Шон — добави тя с леден тон.

— Да, благодаря, Мик — промърмори тихичко Кинг.

Мишел потегли и Кинг се изкачи по стъпалата, следван плътно от Джоун. Във врата си усещаше гнева й като полъх на нажежено желязо. Чувстваше се едва ли не като осъден на смърт, отиващ към мястото за екзекуция.

Щом влязоха вътре, Джоун седна на кухненската маса, докато Кинг слагаше да кипне вода за чай. Лицето на Джоун бе изкривено от ярост.

— Ще бъдеш ли така добър да ми обясниш какво общо имаш с Мишел Максуел?

— Вече ти обясних. Тя е съвсем отскоро в живота ми.

— Не вярвам в такива случайности. Изпуснала е Бруно и после изневиделица цъфна на твоя праг, така ли?

— Какво те засяга?

— Какво ме засяга? Да не си полудял? Аз разследвам изчезването на Бруно, а ти внезапно изникнат с шефката на екипа, който го изтърва.

— Тя ме потърси, защото и двамата сме загубили кандидат-президенти. Искаше да сравни двата случая, това е. Всъщност Бруно няма нищо общо.

— Извинявай, че ти го казвам, но определено ми замириса на зелен хайвер.

— Каквото и да си мислиш, такава е истината. — Кинг вдигна празна чаена чаша и любезно попита: — Чай? Както виждам, май добре ще ти се отрази. Имам „Ърл Грей“, ментов и класически „Липтън“.

— Майната му на чая! Откъде идваш с нея?

Гласът на Кинг остана спокоен.

— О, от едно място, отдалечено на осем години оттук.

— Какво?

— Направихме малка разходка по алеята на спомените.

— Осем години? — Тя го изгледа смаяно. — Да не си ходил в Боулингтън?

— Браво, улучи от първия опит. Захар? Сметана?

— За какъв дявол отиде там?

— Извинявай, не вярвам да имаш разрешен достъп до подобна информация.

Джоун удари с юмрук по масата.

— Стига си ме будалкал, Шон! Казвай!

Той остави чая и я погледна.

— Не е твоя работа, по дяволите, докато не ми кажеш, че имаш някакъв интерес около убийството на Ритър. Нещо, което не зная.

Тя го изгледа предпазливо.

— Това пък какво би трябвало да означава?

— Защо ти не ми кажеш какво означава?

Джоун се облегна назад, въздъхна дълбоко и плъзна пръсти из разчорлената си коса.

— Тя знае ли, че онази нощ бяхме заедно?

— Няма значение какво знае или не знае. Това е между нас двамата.

— Все още нямам представа накъде е тръгнало всичко, Шон. Защо се ровиш из минали работи?

— Може и аз да нямам представа. Може би изобщо не искам да знам, тъй че дай просто да зарежем тая проклета тема. Минало и заминало, нали? Да спи зло под камък. Онзи досадник Ритър да почива в мир, става ли? — Той приготви чая и подаде на Джоун пълна чаша. — Ето ти ментов, изпий го.

— Шон…

Той я сграбчи за ръката и се приведе съвсем близо.

— Изпий си чая.

Глухият заплашителен глас и втренченият поглед сякаш я укротиха. Тя пое чашата и отпи глътка.

— Хубав е, благодаря.

— Моля. А сега за твоето предложение относно Бруно. Да речем, че се съглася. Каква ще е първата стъпка в дружеското ни партньорство?