Част от секундата [Split Second - bg]

— Виж какво, изобщо не вярвам, че някоя голяма политическа партия е отвлякла Бруно. В друга страна може би, но не и тук.

— Съгласна съм. Звучи като изсмукано от пръстите.

Кинг отпи от чая си и каза:

— Нека тогава да се върнем към по-традиционните злодеяния, съгласна ли си?

— Отвлекли са го за пари и тепърва предстои искането за откуп.

— Или става дума за банда, чиято дейност е разбил по време на кариерата си като прокурор.

— Ако е тъй, вероятно никога няма да открием трупа.

— Има ли вероятни заподозрени?

Джоун поклати глава.

— Очаквах да има, но не излезе нищо. Трите най-сериозни престъпни организации, в чието разбиване е участвал, нямат активни членове на свобода. След напускането на Вашингтон той е преследвал някои местни банди във Филаделфия, но тяхната дейност с била чисто квартална и се ограничавала до пистолети, ножове и мобилни телефони, нищо съществено. Не биха имали нито ум, нито възможности да отвлекат Бруно изпод носа на тайните служби.

— Добре, отхвърляме политическите сметки и враговете от службата му като прокурор. Остават чисто финансовите мотиви. Заслужава ли си да поемат такъв риск заради него?

— Лично заради него — не. Както казах преди, роднините на жена му имат пари, но не са рокфелеровци. Биха могли да платят най-много един милион долара.

— Е, звучи внушително, но днес един милион не е чак такава сума, както някога.

— О, как бих искала да проверя на практика — подметна Джоун и пак се наведе над папката. — Политическата партия на Бруно разполага със солидни фондове, но пак се връщаме на основното: има далеч по-изгодни мишени, и то немалко.

— При това без охрана от тайните служби.

— Именно. Сякаш онези, които отвлякоха Бруно, са го сторили заради…

— Заради предизвикателството? — прекъсна я Кинг. — За да докажат, че могат да натрият носа на тайните служби?

— Да.

— Трябва да са имали вътрешен осведомител. Човек от екипа на Бруно.

— Имам някои предположения. Ще трябва да ги проверим.

— Чудесно. Но най-напред искам набързо да си пусна един душ.

— Изглежда, изследването на миналото не е много чисто занимание — сухо подхвърли Джоун.

— Много си права, ще знаеш — отвърна той и се отправи към горния етаж.

Тя подвикна след него:

— Сигурен ли си, че искаш да ме оставиш сама. Може да скрия в чекмеджето при чорапите ти атомна бомба и тогава вече наистина ще загазиш.

Кинг влезе в спалнята си, щракна лампата в банята, пусна душа и започна да си мие зъбите. Обърна се да затвори вратата, в случай, че на Джоун отново й хрумнат смахнати идеи.

Когато тръгна да излиза, той усети, че вратата е по-тежка от обичайното. Много по-тежка, сякаш на нея висеше нещо. В кръвта му мигновено нахлу адреналин. Побутна по-силно и я проследи с любопитство. Тласкана от инерцията и увеличеното тегло, вратата стигна до края и се захлопна. Кинг обаче дори не чу звука от удара в рамката. Цялото му внимание бе приковано към необикновената тежест върху вратата на банята.