![Част от секундата [Split Second - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/3/chast-ot-sekundata-split-second-bg-download.jpg)
Част от секундата [Split Second - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Част от секундата [Split Second - bg]». Краткое содержание книги:
Новият трилър на Дейвид Балдачи съперничи на феноменалния му дебют „Абсолютна власт“. Адреналинът в него не пада дори за част от секундата Майсторът на жанра отново е във върхова форма!
Кинг изгледа втренчено Тони.
— Е, предавам се. Ти ли я издържаше, или е получила наследство?
— Аз имам четири хлапета. Едва свързвам двата края.
— Чакай да позная. Лорета ти е пращала пари, нали?
Тони се смути.
— Спокойно, Тони — намеси се Мишел. — Просто се опитваме да разберем кой е причинил това на майка ти.
— Добре де, наистина ми пращаше пари от време на време. Нямам представа откъде ги взимаше и не ми се искаше да питам. Когато човек има да храни гладни гърла, не гледа зъбите на подарения кон, нали?
— Споменавала ли е някога откъде може да идват парите? — попита Кинг. Тони поклати глава. — Кога забеляза за пръв път този приток на средства?
— Не съм сигурен. Нали разбирате, тя почна да ми праща пари още преди години.
— Колко години? Помисли внимателно, важно е.
— Може би преди шест-седем.
— Кога престана да работи във „Феърмаунт“?
— Закриха хотела веднага след убийството на Ритър.
— А след това работила ли е другаде?
— Не постоянно, а през последните години изобщо не работеше. Цял живот е слугувала. Време беше да си даде малко отдих — отвърна предизвикателно Тони.
— Значи майка ти никога не е споменавала откъде идват парите? А дали не е споделила с други роднини или приятели?
— Аз съм й най-близкият роднина. За приятели не съм чувал. Имаше един много добър приятел, Оливър Джоунс, но той почина. Може да е казала на него.
— Има ли начин да поговорим с близките му?
— Няма такива. Той ги надживя всичките. Умря преди около година.
— Не се ли сещаш за още нещо?
Тони се замисли и изведнъж лицето му просветна.
— Ами… миналата година мама каза нещо странно.
— Какво?
— През последните пет-шест години редовно пращаше хубави подаръци за децата. Само миналата Коледа пропусна. Малката ми дъщеря Джуъл попита баба си защо не е пратила подаръци, не ги ли обича вече. Нали знаете какви са децата. Е, мама каза нещо такова: „Скъпа, всички хубави неща рано или късно свършват.“
Мишел и Кинг се спогледаха многозначително. Кинг каза:
— Предполагам, че полицаите са претърсили къщата много старателно.
— От горе до долу, но не откриха нищо.
— Нямаше ли отрязъци от чекове, вносни бележки, стари пликове, които да подскажат откъде са идвали парите?
— Не, нищо такова. Мама не обичаше банките. Плащаше само в брой.
Кинг бе пристъпил до прозореца и гледаше към задния двор.
— Изглежда, Лорета добре се е грижила за градината.
Тони се усмихна.
— Тя обичаше цветята Много труд влагаше в тая градина. Аз идвах всяка седмица да помагам. Седеше там часове наред и гледаше цветята. — Тони отвори уста да каже още нещо, помълча и попита: — Искате ли да ги погледнете? — Кинг понечи да поклати глава, но Тони бързо добави: — Разбирате ли, обикновено на днешния ден от седмицата идвах да плевя. Знам, че вече я няма да ме види, но за нея беше важно.
Мишел се усмихна и каза със съчувствие:
— Аз обичам градините, Тони.
Тя смушка Кинг с лакът.
— Да, и аз си падам по тях — каза той без особен ентусиазъм.
Докато Тони Болдуин плевеше цветните лехи, Мишел и Кинг обикаляха двора и се възхищаваха на цветята.
Кинг отбеляза:
— Излиза, че тайните приходи на Лорета са започнали скоро след смъртта на Ритър.
— Точно така. За изнудване ли си мислиш?
Той кимна.
— Макар че се питам как Лорета е успявала да изнудва някого само защото го е видяла в килера.
— Имаш предвид, че човекът може да е попаднал там по същата причина — бил е изплашен като нея, така ли?
— Трябва да има и още нещо. Спомняш ли си, когато разглеждахме килера в хотела, аз ти казах, че вероятно се е свряла в дъното. Помислих си го, защото тя би се бояла да не нахълта някой с пистолет…
Изведнъж той млъкна и я погледна с разширени очи.
— Какво казваш? Че може би наистина е видяла някого да влиза с пистолет?
— Или с нещо друго. Иначе защо би го заподозряла? Нали разбираш, тогава много хора са бягали в търсене на скривалище.
— Но защо точно пистолет?
— А защо не? Някой да крие пистолет в служебен килер след убийството звучи много по-логично, отколкото да крие очила или пачка банкноти. Пистолетът е недвусмислена улика. Добре, да речем, че човекът носи пистолет. Не смее да излезе навън с него, защото могат да го спрат и да го претърсят. Затова когато избухва паника, той побягва и скрива оръжието в килера, без да знае, че Лорета е там. Може би е планирал този ход от самото начало с намерение да прибере пистолета по-късно или да остави полицията да го открие. Най-вероятно оръжието е било почистено от отпечатъци и други следи. Но когато той пъхва пистолета между купчините хавлии или някъде другаде и излиза, Лорета отива и го прибира. Може би с намерение да го предаде на полицията, само че после променя решението си и избира пътя на изнудването. Тъй като работи в хотела, навярно знае как да изнесе оръжието през някой страничен изход, или да го скрие другаде и по-късно да го прибере.