Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
„Мале мила! — ужаси се агентът. — Здравата си ме накиснал! Ти знаеш ли, че Коржаков е работил с курганските бандити? Мога да ти разкажа как заедно са организирали доставката на наркотици от Колумбия. Карали са ги в автомобилни гуми. Купували са стари американски коли и са ги вкарвали в Русия. Регистрирали са специална фирма, за да ги внасят.“ Проверих — наистина, в спецгаража на улица „Обручев“, където се намират правителствените автомобили, Коржаков имаше фирма, която търгуваше със стари американски коли.
— Получи ли някакво потвърждение курганската версия?
— С разработването на „курганците“ се занимаваше 12-и отдел на МУР. Веднъж с мен се свърза Олег Плохих, който водеше това оперативно дело, и ми съобщи, че са задържани двама от курганската банда и са затворени в следствения изолатор „Матроска тишина“. Един от тях казал, че е съгласен да говори и да съобщи подробности за много поръчкови убийства, включително убийството на Листев. Но искал гаранции за сигурността си. Понеже курганците били ликвидирали няколко бандитски босове, за което в руските затвори ги чака смърт.
— Защо им е трябвало на „курганците“ да ликвидират тези бандити?
— Курганската група, в която влизаше и известният килър Александър Солоник, се състоеше предимно от бивши сътрудници на спецслужбите. Както научих по-късно, тя поддържала добри връзки със Службата за сигурност при президента и с ФСБ, сътрудничели си на взаимноизгодна основа. През 1994 година курганците воюваха с бауманската групировка, в която имаше много дагестанци. В тази война загинаха няколко десетки бауманци, сред които и неколцина от онези бандитски босове.
Та значи, след като Олег ми се обади, аз започнах подготовка за прехвърляне на тези курганци в Лефортово, но прехвърлянето не се състоя. Изтекла е информация и двамата бяха убити в „Матроска тишина“, и двамата в една нощ, макар да бяха в различни килии.
По този начин аз разполагах със сведения от два независими източника, че поръчката за убийството на Листев е изпълнена от курганци — от Олег Плохих и от моя собствен агент, но и по двете линии работата спря, защото някой във ФСБ или СБП внимателно следеше всичко и торпилираше разработката им. Ех, ако знаех тогава за Коржаков!
— А как вървеше разследването на случая с Листев?
— Ами никак. Веднъж Березовски ме попита: „Кажете, Саша, потръгнаха ли нещата с Листев?“ — „Борис Абрамович, всичко вече заглъхна. Никой никого не издирва, само приказки — отговорих аз. — За да продължи работата по случая, трябва да се обърнете към Барсуков.“
Березовски се срещна с Барсуков и той натовари с тази работа заместника си Ковальов.
Ковальов ми нареди да проверя във всички подразделения какво изобщо се върши по случая с Листев. С това трябваше да се занимават три подразделения: Управлението по борба с тероризма, Управлението за икономическо контраразузнаване — третият отдел на Курганов, и отделът за защита на стратегически обекти, който обслужваше Останкино. Никой не провеждаше никакви оперативни мероприятия. Изобщо никой.
Срещнах се с Березовски. „Борис Абрамович, никой не издирва убийците на Листев. Ако искате да ги намерите, правете онова, което правехте, когато Листев беше жив. Защото Листев беше убит за нещо и онези, които са го убили, няма да се поколебаят да го направят отново. Премахнали са го заради определени действия.“
— Доколкото си спомням, Листев и Березовски бяха преустроили цялата схема за продажба на рекламно време в ОРТ.
— Да, да. Нали Листев добре познаваше телевизията. Докато Березовски, който не беше специалист в тези неща, можеше лесно да бъде измамен, с Листев това нямаше да мине. Затова казах на Березовски: продължете да правите това, което беше започнал Листев. И те пак ще нападнат. Непременно.
След месец-два се срещнахме и той ми каза: „Саша, нападнаха!“ Питам: „Кой?“ „Не мога да ти кажа. Но нападнаха.“
После се видях с Бадри Патаркацишвили, партньора на Березовски, който се занимаваше с ОРТ. И той ми каза: „Нападнаха.“ Питам го: „Кой?“ Бадри и той: „Не мога да говоря за това.“
През 96-а още веднъж се върнах към този въпрос. „Борис Абрамович, все пак кой ви нападна тогава?“ Той отговори: „Сега мога да ти кажа — Коржаков.“ Това беше вече след свалянето на Коржаков. „А защо не ми казахте по-рано?“ — „Е, нали разбираш…“
Разбрах. Березовски се е страхувал, че веднага ще го ударят…
И той ми разказа какво е станало. Срещата била определена в кабинета на Коржаков. Участвали Березовски, Бадри, Коржаков и Шамил Тарпишчев, който довел със себе си някакви бандити. В самия Кремъл.