Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
— А ти не се ли занимаваше с това?
— Ние задържахме Плеханов (Котака). Той каза, че това е било просто мошеничество, че са го подсторили служителите на милицията, които искали да получат половин милион долара. От Плеханов бяха иззети петнайсет хиляди долара от същата пачка. Нито един служител на милицията не беше привлечен под наказателна отговорност, напротив — всички бяха повишени. Кожанов после стана полковник… Информацията по линията: босът от Омск — Носовец — Кремъл бе забранено да се разработва. Пое я Коржаков.
През есента на 1999 година Березовски подаде още едно заявление до Путин: че никой не му е върнал парите, че служителите на милицията не са били привлечени под наказателна отговорност, напротив — сега прогонват от органите хората, които по онова време са работили по тази информация. Путин не му отговори.
— Ако това е било просто мошеничество, защо е трябвало милицията да задържа Березовски?
— Аз не съм казал, че е било просто мошеничество. Каза го Плеханов. А аз получих оперативни данни, че Коржаков е организирал този цирк с арестуването на Березовски. Моментът е бил избиран грижливо. Същия ден откарали Елцин на лов и Березовски не е имало към кого да се обърне за помощ. Вече била подготвена и килията, в която щели да го приберат. Според същата оперативна информация възнамерявали с помощта на психотропно средство до понеделник да изтръгнат от Березовски показания, че той е организирал убийството на Листев. Планирали да запишат всичко на касета и да я покажат на Елцин.
— Откъде имаш тези данни?
— От разговор с един от сътрудниците на СБП, които бяха организирали този цирк. Но не искам да разкривам източника си — човекът още работи. Зад арестуването на Березовски пред камерата на НТВ е стоял Коржаков. Затова толкова се старае да ме обвини, че „с оръжие в ръце съм защитавал своя патрон“.
— Коржаков имаше ли отношение към разследването на убийството на Листев?
— Най-непосредствено. Аз влязох в контакт с Коржаков веднага след убийството. Един от агентите ми, който действаше в курганската групировка, ме намери и поиска среща. Агентът ми каза — имало информация, че Листев е убит от курганските бандити, но поръчката е дошла някъде от високите етажи. И тъй като се вдигнал голям шум, курганските бандити искат да премахнат този човек. „И може каза ми агентът — да възложат тази работа на мен. А аз ще ви предам този човек. Но за да спечеля доверие, трябва да демонстрирам сила. Обърнаха се към мен с молба да ходатайствам един човек да бъде пуснат, като остане под домашен арест. А после вие можете пак да го арестувате.“
Същевременно заместникът на Коржаков Рогозин искаше да му казвам всичко, което засягаше Листев. После разбрах защо това ги е интересувало — самите те бяха организирали това убийство. Но уви, аз го научих много по-късно. А в онези дни лично аз, а и Березовски напълно се доверявахме на Коржаков. С една дума, Коржаков ме мамеше тотално.
Когато докладвах на Рогозин за съобщението на агента, той отговори: „Иди при Коржаков.“ Отидох и му казах всичко. Предложих му да пуснем онзи човек с условие да не напуска града, а в замяна на това да получим името на човека, поръчал убийството на Листев. Коржаков ми казва: „Наистина ли?“ Отговорих: „Да. Нека се обадя от вашия кабинет, и вие ще чуете разговора ми с агента.“ Коржаков сложи касета и каза: „Да го запишем.“ Поговорих с агента, той потвърди всичко. Коржаков ме помоли да изляза за малко. После ме повика, даде ми касетата и каза: „Сега ще дойде Илюшенко, изпълняващият длъжността генерален прокурор, разкажи всичко и на него.“ Разказах всичко на Илюшенко, а той започна да мънка, че нали, това били измислици на откачен човек, защо трябва да се занимаваме…
— Веднага ли дотича генералният прокурор?
— След четирийсет минути, като вярно куче. Разбира се, те с Коржаков са решили всичко предварително. Това си беше обикновено „менте“. Че нали, аз ще обещая, но ти иди при еди-кого си. А онзи казва — защо трябва да се занимаваме. И толкоз. И, естествено, никой не се захвана да рови в курганската групировка.
Занесох на Лубянка записа на разговора ми с агента. Разпечатката на този разговор дори не беше включена в материалите по случая с Листев. Просто наредиха да се постави в папката с личното дело на агента и го забравиха.
Този агент много се страхуваше да не го разкрият. Когато две години по-късно излязох от ареста, той ми се обади и поиска да се срещнем. Срещнахме се и той ме помоли да му върна материалите, свързани с него.
— Върна ли му ги?
— Как можех да му ги върна, като вече нямах достъп до делото. Той беше много уплашен. По-късно отново се срещнах с този агент. Той ми припомни нашия разговор и попита: „А на кого от твоето началство беше казал за това?“ Отговорих му, че на Коржаков.