Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Много съм работил по поръчкови убийства, виждал съм какво ли не. Съпруга може да поръча убийството на мъжа си, съпруг — на жена си. Понякога изплуват такива бисери — да се хванеш за главата. Но няма поръчково убийство без мотив. А те бяха съюзници — Листев и Березовски. „Не — казвам, — не виждам Березовски да е имал мотив. Пък и никакви данни няма.“
Тогава Миронов отвори една папка и започна да чете запис от среща с Лисовски, който е давал оперативни показания срещу Березовски. Не протокол, а просто запис на разговора. Лисовски е казал, че убийството на Листев е било поръчано от Березовски. Защото Березовски „убива всичко, което е свързано с нашето национално достояние“, и иска да даде на чужденци нашата национална телевизия, тази наша гордост. С една дума, той бил враг на всичко руско.
По-нататък той говори за икономиката в телевизията, за взаимоотношенията между нейните ръководители и пак същото — Березовски иска да даде телевизията на чужденци, а патриотът Листев не е бил съгласен. И е загинал.
Нали съм оперативник, просто ушите ми пламнаха от срам. Не съм свикнал вместо факти да слушам общи приказки. Но беше безполезно да споря. Те си разработваха Березовски и не искаха да чуят нищо друго.
По всичко личеше, че силовите ведомства, не само ФСБ, но и милицията, прокуратурата бяха започнали истинска война срещу бизнеса. На едно съвещание генерал Колесников — тогава първи заместник-министър на вътрешните работи — е поставил пред органите на МВД задачата да събират компромати срещу Березовски и неговите фирми. Колесников не е казал, че има престъпления, които трябва да бъдат разкрити. Тоест от престъпленията да се тръгне към поръчителя и изпълнителя. Казал е обратното — имаме Березовски и трябва да го окичим с престъпления.
Започваше „голямата война“ между спецслужбите и бизнеса в Русия. Влад Листев стана първата жертва в тази война.
Олигарсите срещу чекистите
— Първата голяма битка във войната между бизнеса и спецслужбите се състоя през лятото на 1996 година и всичко приключи с изгонването на Коржаков от президентската свита. Ти си се озовал между два огъня. Как стана това?
— През 1996 година, в навечерието на президентските избори, Березовски долетя от Давос и се срещнахме. Той каза: „Саша, доскоро бях в много добри отношения с вашето ръководство — Коржаков, Барсуков. Но сега пътищата ни се разделиха. И искам да те предупредя: общуването с мен може да ти докара проблеми. Те имат свое виждане за изборите, аз — свое. И това ни разделя.“
Не го запитах какво е виждането му, защото тогава не се интересувах особено от политика. Едва сега разбирам, че през същите дни групата на Коржаков-Барсуков е уговаряла Елцин да отмени изборите, да забрани Комунистическата партия на Руската федерация и да разпусне Думата. Всъщност да установи диктатура. А бизнесмените са били против. Те са били убедени, че Елцин трябва да отиде на избори и да ги спечели, а не да ги отменя. Защото, като отмени изборите, ще се превърне в заложник на хората, които ще му осигурят запазването на властта.
От разговора с Березовски разбрах, че в Давос олигарсите са сключили пакт за ненападение и са се разбрали да помагат на Елцин при изборите, като възложат на Чубайс да ръководи предизборната кампания. И това никак не се е харесало на Коржаков.
Много хора смятат, че на онези избори се е водила борба между две сили комунистите начело със Зюганов и коалицията на демократите и олигарсите, сплотили се около Елцин. В действителност демократите са били много слаби и в схватката за властта са участвали три сили — комунистите, олигарсите и спецслужбите. Последните са водили своя собствена игра, макар да са били смятани за съюзници на Елцин. Но по много въпроси те са били с комунистите. Например в омразата си към евреите и към Запада. Бизнесмените са били толкова погълнати от борбата срещу комунистите, че не са забелязали как хората с пагони са им нанесли удар в гърба.
В онези дни ме покани помощникът на Барсуков генерал Осадчи и подхвана такъв разговор: „Гледай, Гусински пак се е сприятелил с Березовски и се е подложил на Черномирдин, отдръпнал се е от Лужков. Ръководството на ФСБ сега много се интересува от тази компания — Гусински, Березовски и Черномирдин.“
Отговорих: „Аз пък мисля, че е нормално те да са в една компания — не искат на власт да дойде КПРФ и се обединяват преди изборите. И е добре, че Березовски и Гусински са се одобрили.“
Осадчи чак подскочи на място: „Ти искаш тези двама евреи да бъдат заедно? Та ние хвърлихме толкова усилия, за да ги разделим!“