Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Свикаха съвещание на ръководството на ФСК. Присъстваха Катишев — началникът на Следственото управление при Генералната прокуратура, Ковальов заместник-директорът на ФСК (той и водеше съвещанието), началникът на Московското управление Трофимов и аз. И тогава Катишев започна да настоява, че трябвало да разработваме Березовски като един от поръчителите на това убийство.
— На какво основание?
— Той не каза на какво. Просто — „има основания“. Тогава Трофимов заяви, че негов служител има интересни материали, и ме представи. Започнах да разказвам поред. А Катишев изведнъж заяви, че не вижда престъпление в действията на служителя на милицията Кожанов. Останах като гръмнат. За мен беше очевидно, че трябва да арестуваме Котака, да задържим Кожанов — та те бяха единствената нишка, която можеше да е свързана със случая с Листев. Те са знаели — казвам, че ще бъде извършено убийство, и ето че то е извършено! И ние сме документирали всичко. А Катишев пак започна: „Млъкнете, другарю майор!“
Помолих го да не ме прекъсва.
Трофимов ме подкрепи: „Наистина, защо му говорите така? Оперативникът е работил, това е негов труд. Защо му запушвате устата?“
Не щеш ли, получавам съобщение на пейджъра. Казах на Трофимов: „Березовски ме търси, не знам защо.“ Той казва: „Иди да се обадиш.“ Излязох от кабинета, обадих се.
„Александър — каза той, — лицата, срещу които написах заявление до вас, дойдоха да ме арестуват.“
Връщам се в кабинета на Ковальов, докладвах на Трофимов. Трофимов — умен човек — веднага разбра, че върху Березовски се осъществява високопрофесионален натиск. Нареди ми: „Върви там и го вземи под охрана.“ И веднага пред мен съобщи всичко на Ковальов. Той го подкрепи: „Вземете го под охрана.“
Освободиха ме от съвещанието и аз заминах за клуба. Там имаше осем служители на РУОП с автомати. Те настояваха Березовски да тръгне с тях за разпит.
— А милицията знаеше ли, че той е написал заявление срещу Кожанов?
— Нямам данни дали е знаела. Милицията беше отишла да го арестува във връзка с Листев.
Този ден се правеше помен за Влад. Той живееше на „Новокузнецкая“, до клуба. И не щеш ли, пред клуба се появи камера на НТВ. Явно чакаха да изведат Березовски с белезници като заподозрян за убийството. Насъбра се тълпа.
Обадих се по телефона на Трофимов и му докладвах: „Анатолий Василиевич, това е провокация, а не следствено действие. Тук има камера на НТВ, осем автоматчици ще конвоират Березовски… Можели са да влязат откъм двора, а те са си поставили колите демонстративно на улицата.“
„Вие какво, искате провокация ли?“ — попитах сътрудниците на РУОП. — „Не, искаме да разпитаме Березовски.“ — „Не виждате ли — казах им, — на улицата се събра тълпа. Сега ще го поведете с белезниците, някой провокатор ще подхвърли: «Ето го убиеца» и ще сринат цялата сграда. Ще започне сбиване, ще има осакатени хора. За какво ви е всичко това? Искате да го разпитате, нали? Защо не. Вкарайте колата в двора, ние ще вземем Березовски под охрана и ще го откараме на разпит. Ако следователят намери основание, нека го арестува. А ако го пусне, ние ще го докараме тук. Ако искате да направите обиск — моля, никой не ви пречи. А пък най-добре ще бъде следователят да дойде тук и да проведе разпита на място.“
Той ми отговори: „Добре.“ Свърза се с началството си по телефона. Аз пък с Трофимов. Той ми каза: „По никакъв начин не позволявайте да изведат Березовски с белезници. Те безредици ли искат? Сега ще пратя хора.“
Изпрати двайсетина души с автомати от Московското управление.
Пристигна следовател, разпита Березовски в „Логоваз“ и въпросът се реши.
Сега Коржаков ме обвинява в книгата си, че едва ли не съм припечелвал и като охрана на олигарха. Макар че прекрасно знае кой и за какво ме беше изпратил. Нали с материалите за това, как Котака и Кожанов бяха изнудвали Березовски за пари и как той им даде сто хиляди долара, се бяха запознали Барсуков, Коржаков и генерал Рогозин (първият заместник на Коржаков). Нещо повече, ние двамата с Рогозин бяхме занесли тези записи на министъра на вътрешните работи Ерин.
— И какво стана после?
— Нищо. После това дело беше зарязано, забравено, прекратено. Предадоха в прокуратурата заявлението на Березовски и го приобщиха към делото за Листев. Възложиха го на следователя Индюков, който се беше занимавал с взрива на Пятигорската гара, както и с делото на Тамара Рохлина. При обиск на Кожанов и още един служител на милицията бяха намерени пари от онази пачка.