Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)

— Тогава не формулирах нещата така ясно и изобщо не разбирах ролята на парите при изборите. Но и сега смятам, че главното е следното. За Коржаков не е било удобно Елцин да получи властта по демократичен път. Трябвал му е не легитимен президент, а президент заложник. Който ще бъде в пълна зависимост от спецслужбите.

А Березовски е разбирал, че това е край за бизнеса, за пазарната икономика, за демокрацията — път към гражданска война, към кръв. И е искал избори. Той ме беше предупредил, че ако продължавам да общувам с него, може да си имам проблеми. Макар че можеше и да не го направи — какъв му бях аз?

На другия ден той имаше среща с Анатолий Василиевич Трофимов — началника на Московското управление на ФСБ. Не знам за какво са си говорили, но когато го изпращах, за пръв път забелязах външното наблюдение. Двама души с дипломатически куфарчета. Познавам добре тези куфарчета — това са камери. Стояха под ъгъл. Единият снима отстрани с куфарчето, а другият го прикрива, уж че си говорят.

Показах ги на Березовски и се затичах към тях, те избягаха. Изчезнаха. Отидох и докладвах на ръководството, че съм разкрил как ме следят.

— Тебе или Березовски?

— Нас! Снимаха ни и двамата. Трофимов каза — това не е ФСБ. Мисля си — кой може да бъде? Обадих се на Рогозин в Службата за сигурност на президента: „Ваша работа ли е това?“ Рогозин се засмя: „Нали си гледал филмите за Щирлиц? Помниш ли какво му казва Мюлер: «Сбъркали са вашия Мерцедес.»“ С една дума, нещо се започна около нас, но не беше ясно кого следят.

После дойдоха изборите и хората на Чубайс — Лисовски и Евстафиев — бяха заловени с кашон от ксерокс, а в него — половин милион долара. Задържаха ги хората на Коржаков. Същия ден Рогозин ме помоли да отида в хотел „Президент-отел“ (там беше предизборният щаб). Отивам и гледам — Рогозин тича нанякъде. Викам му: „Георгий Георгиевич, да ви чакам ли?“ — „Не ме чакайте, не. Случи се нещо…“ Вечерта научих за кашона с „ксерокса“, тоест с черната каса за изборите.

Предната вечер бях помолил един колега да ми напечата някакви документи. А той ми беше казал: „Извинявай, Саня, не мога, пишем докладни записки. Наредено ни е спешно да съберем за директора компромат за Березовски, Чубайс, Кох и Гусински. Подготвят се да ги арестуват.“

Но на другия ден бяха уволнени Коржаков, Барсуков и Тарпишчев. Говори се, че решаваща роля в това изиграла Татяна Дяченко. Именно тя убедила баща си да застане на страната на Чубайс. (Интересно, дали се е досещала, че те бяха премахнали Листев?)

— Готвели са се да арестуват едни, а са били уволнени други. А ти не предупреди ли Березовски за вероятното му арестуване?

— Не, нямах право на това.

Вечерта вкъщи гледах новините. Там Чубайс тържествуваше, че забил „последния пирон в ковчега на комунизма“. Помислих си — какво общо има тук комунизмът? Тъкмо Коржаков искаше да забрани комунистическата партия.

По-късно колегите от Службата за сигурност при президента ми казаха, че в кабинета на Евстафиев е била инсталирана техника за наблюдаване на помещението (ние я наричаме „Олга“). Наблюдавали как Лисовски и Евстафиев носели парите. Кашонът, с който ги хванали, разправят, бил шестнайсетият, последният. Посмяхме се — значи кашонът е бил последният пирон в ковчега на комунизма? Всички разбирахме, че за изборите са били създавани „черни каси“. Какво общо има тук комунизмът? Беше се очертал нов водораздел в политиката: хората с парите срещу хората с удостоверенията. А комунистите бяха останали в трета глуха.