Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Естествено, никой не му разреши да се занимава с Тарпишчев. Започнаха да му търсят цаката. Последва обаждане от Барсуков. Скоро намериха претекст и изгониха Платонов.
— А как свърши историята с бандата на Петросян?
— Ние продължихме да разработваме тази група. Но тогава започна войната в Чечения и нашите оперативни разработки бяха изтикани на заден план. Членовете на бандата бяха осъдени за други престъпления. А версията, че те са организирали взрива край „Логоваз“, най-вероятно беше невярна — Березовски се оказа прав.
Щом започна войната, оперативният състав на Управлението по борба с тероризма престана да се занимава с разработване на бандитските формирования и техните лидери. Получих заповед да не работя повече по делото за Березовски. Агентурата беше пренасочена към проучване на чеченците в Москва. Почти шест месеца от 1995 година прекарах в командировки.
— Може да се каже, че чеченската война е развързала ръцете на престъпниците, така ли? И е предопределила настъпващата криминална ситуация?
— Да, бандите, вземането на заложници, нашите „мирни“ работи отидоха на заден план. Всяка война влияе на ръста на престъпността, защото правоохранителните органи се занимават с други неща. През годините на войната бандите за съжаление укрепнаха.
Първата жертва
В средата на февруари 1995 година ми се обадиха от името на Березовски и ме помолиха да отида в „Логоваз“. Борис Абрамович ми каза: „Александър, искам да чуете този запис.“ Това беше четирийсетминутен разговор между Березовски и Кожанов, заместник-началника на Москворецкото районно управление на вътрешните работи (той работеше по случая с взрива край „Логоваз“, който бе станал на тяхната административна територия). В разговора участваше един престъпен бос Николай Плеханов, по прякор Котака.
Котака бе казал следното: „Аз съм един от хората, които организираха взрива. И знам откъде е дошла поръчката. Готов съм да назова поръчителя. Съгласен ли сте да платите за това?“
Березовски казва: „Съгласен съм. Кой е поръчителят?“
Котака: „Зиберев.“
Зиберев беше един от ръководителите на „Автоваз“. По онова време фирмата на Березовски беше станала основен дистрибутор на „Жигули“ и силно конкурираше криминалните структури, които „държаха“ „Автоваз“.
Березовски: „Трябват ми доказателства.“
Котака: „Мога да запиша разговор със Зиберев. Това ще ви струва половин милион долара.“
После той излиза от кабинета и Березовски пита Кожанов: „Какво можете да кажете във връзка с това като служител на милицията? Човекът казва пред вас, че е организирал взрива, а вие търсите престъпника.“ — „Смятам, че казва истината. Проверихме всичко. Той е реален, хората са реални“ — спокойно отговаря Кожанов. Березовски: „Е, какво да правя?“ — „Мисля, че трябва да му платите, Борис Абрамович.“ С една дума, Кожанов, вместо да арестува този престъпник, го е посъветвал да му се плати.
„И какво смятате да правите, Борис Абрамович?“ — попитах го аз.
„Искам да им платя — отговаря. — Трябват ми доказателства.“
Тогава му казах: „Ако наистина сте решили да платите, предаването на парите трябва да се документира. Най-добре на видео. Длъжен съм да съобщя на началството. А вас ви съветвам да напишете заявление.“
На другия ден Березовски предаде на Котака аванс от сто хиляди, а аз седях в съседната стая и гледах разговора им по техниката. Котака каза: „Има още една поръчка за вас или за някого от вашето обкръжение. Свързана е с телевизията.“ „Откъде знаете?“ — „Един бос от Омск ми каза. Свързана е с Носовец в Кремъл и е ставало дума за контрола над телевизията.“
Казах на Березовски: „Ще пишете ли заявление? Защото служителите на милицията, които са ви довели Котака, фактически са извършили престъпление. Ако не напишете заявление, повече няма да контактувам с вас.“
Той отговори: „Добре. Ще помисля.“
— А твоето ръководство беше ли в течение?
— Разбира се. Отиването ми на тази среща беше санкционирано от ръководството. И когато се върнах, написах сведение за всичко, което бях чул. Вечерта се обадих на Березовски и го попитах какво е решил. Той отговори: „Ще напиша.“ Написа заявление до следователя от ФСК полковник Павльонок и предаде всички касети. Аз взех материала за оперативна разработка.
След два дена беше убит Листев. Когато всички се разтичаха и се вдигна шум, ме извика първият заместник-директор на ФСК Сафонов. Пуснах тези записи, той ги изгледа.