Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
— И къде е записът сега?
— Заедно с други вещи не ми го върнаха от прокуратурата. Просто го откраднаха.
— Чел ли си книгата „Кръстникът от Кремъл“? В нея е разработена версията, че Березовски е убил Листев.
— Да, мръсна поръчка. Написал я е Пол Хлебников, а са му го подсказали хората на Коржаков. Основният му аргумент е, че няколко дена преди убийството един от престъпниците е получил от Березовски голяма сума пари, а после Листев е бил убит. Но Березовски сам написа това в заявлението си, беше образувано предварително производство и всичко се потвърди! Да, той даде пари, но не за убийството на Листев, а защото му бяха обещали да му кажат кой е поръчал престъплението, извършено против него самия…
Агресивно са работили! Ако Березовски беше направил и най-малката грешка, ако не беше написал онова заявление, щяха да го обвинят, че е дал парите за убийство. И не изключвам вероятността да беше задържан Плеханов-Котака, който да дадеше показания, че е получил от Березовски сто хиляди, за да бъде убит Листев, което и е било направено. Щяха да осъдят Плеханов на седем-осем години, после да го признаят за невменяем и да го пуснат… А на Березовски щяха да друснат двайсет — двайсет и пет години или доживотна присъда.
— Би било интересно да ти уредят „очна ставка“ с Хлебников. Между другото, призоваха ли те в английския съд, където Березовски съди Хлебников за клевета?
— Процесът още не е започнал, но съм готов да се явя и да предоставя всички материали, с които разполагам. Между другото има още една линия. Аз получавах информация за частната охранителна фирма „Стелс“. Това е фирма, „закриляна“ от ФСБ. Неин ръководител е генерал-майорът от действащия резерв Луценко. В тази частна охранителна агенция работеше един човек, който по-рано бе служил в Седмо управление на КГБ. То се занимаваше с външно наблюдение и оперативно обезпечаване. Този служител работеше при Луценко и се познаваше с моя оперативен източник. При един разговор той разказал на източника, че по указание на ръководството на фирмата е установявал адресите на разни обекти. Изучавал е входа, апартамента, как той е разположен във входа, както и подходите към блока и изходите от него. После е начертавал схема и е докладвал. Правил е такова проучване във входа на Листев и, естествено, е познал своята схема, след като убиха Листев.
Бил много уплашен и в разговора с моя източник казал, че е прегледал всички места, за които е правил схеми, и е установил, че навсякъде са били извършени убийства. Разбираш ли, на всички адреси!
— Ти можеш ли да назовеш тези адреси?
— Не ги знам и не мога да назова източника, защото се страхувам за живота му. Но ако бъде направено обективно разследване, той ще даде показания. А ако го назова сега, в най-добрия случай той ще се отрече от думите си. Защото не е луд.
— А ти протоколирал ли си донесенията на оперативния източник?
— Получих тази информация, когато вече бях отстранен от оперативна работа.
— Вече не си бил във ФСБ?
— Още бях на щат във ФСБ, но вече в глуха линия.
— В такъв случай си имал право да не протоколираш тези материали?
— Нямах право да не протоколирам това донесение. Нещо повече, бях длъжен да докладвам за това на ръководството. Но прекрасно разбирах как се провежда разследването по делото на Листев и какво ще стане, ако докладвам. Та нали аз открито заявих по телевизията кой е извършил убийството на Листев, а ме разпитаха едва четири месеца по-късно. Никой не се интересуваше от това.
— Никой ли не те търсеше? Нито журналисти, нито роднини на Листев?
— Не. Никой не ми се обаждаше. Нито роднините, нито от телевизията. Изобщо никой. Това не интересуваше абсолютно никого. Сигурен съм, че и тогава, и дори сега по наличните материали това престъпление би могло да бъде разкрито за няколко седмици.
— Да се върнем в 1996 година. Ти продължи ли да разследваш курганската линия?
— Бях отстранен. Тогава служех в Управлението за борба с тероризма. Заместник-началник на управлението беше Иван Кузмич Миронов. Ние водехме разследването по убийството, но щом се появиха сериозните материали срещу курганците, отнеха ми случая и го предадоха на един оперативен работник с фамилно име Любочка от съседния отдел. Това пробуди подозрението ми. Казах на Миронов: „Иван Кузмич, май съм отстранен от делото на Листев?“ — „А, не успокои ме той, — не си отстранен. Ти работи с агентурата, а всички оперативни мероприятия прехвърляме на Любочка, защото той води разследването, та нека контролира всичко. Така е по-удобно.“
И тогава Миронов ме пита: „А не мислиш ли, че Борис може да има нещо общо с убийството на Листев?“