Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Това безпокоеше и мен, защото от 1994 година спецслужбите започнаха фактически да саботират борбата срещу организираната престъпност. Не става дума за апашките шайки или банди. През онези години престъпникът вече беше облякъл делови костюм, пътуваше с охрана, седеше пред компютър, обединяваше се по интереси със себеподобни, делеше сфери на влияние.
Казах на Березовски, че трябва да се вземе под строг агентурен контрол банковата сфера. И да се променят законите, защото банковата сфера е най-деликатната област. Там много лесно може да бъдат нарушени правата на хората. И че имам чувството, че службата ни изпуска момента.
Березовски каза: „А бихте ли могли да кажете това на моите познати?“ Питам: „На кого?“ — „На Коржаков.“ — „Разбира се, защо не.“
Именно тогава той ме запозна с Юмашев, веднага му звънна по телефона и му каза: „Валя, тук при мен има един човек. Ако обичаш, представи го на Александър Василиевич.“
— Тоест въвел те е в своите среди.
— Не ме е въвеждал в никакви среди. След това още няколко пъти ходих в клуба и винаги трябваше да чакам в бара — той вечно закъсняваше. А в неговата приемна тогава се въртеше половината Москва — от журналисти до министри.
— И често ли ходеше в клуба?
— Тогава не ходех често, може би четири-пет пъти през годината.
— Да се върнем към Юмашев и Коржаков.
— Да, отидох при Юмашев. Тогава той още работеше в списание „Огоньок“, но се знаеше, че пише книгата на Елцин.
Веднага започна да ми задава въпроси какво става във ФСК. Обясних му, че не искам да говоря в общи линии, а конкретно — нямам право. Юмашев попита: „А с Коржаков можете ли да говорите за всичко?“ Безспорно, да. Коржаков беше началник на Управлението за охрана на президента, офицер от спецслужба, генерал. А тъй като нашият отдел се занимаваше с централния терор, тоест разработваше лица, заподозрени, че замислят нападение срещу висши държавници, ние по принцип трябваше да си взаимодействаме и със Службата за сигурност при президента. И Юмашев ме запозна с Коржаков. На срещата ни с него дойде Барсуков. Разказах всичко. Коржаков ме изслуша и каза: „Интересно. А я кажи, смяташ ли, че има саботаж във ФСК?“ — „Струва ми се, че има. По принцип онова, което сега вършат спецслужбите, не е от полза за президента. Усещам го и го виждам.“
„А ти — казва — можеш ли да ни напишеш концепцията си за борба срещу организираната престъпност?“ — „Мога — отговорих. — Но по-добре да го направи моят началник Платонов, той има повече опит.“.
След няколко дена отидохме с Платонов на среща с него. Описахме, обяснихме му всичко. Платонов говореше за признаците за корупция, цитира любопитни факти. Спомням си един такъв — по време на едно общоруско съвещание по проблемите на организираната престъпност. В залата седеше един от заместник-министрите на вътрешните работи, а до него — обект на наша оперативна проверка, лидер на престъпна групировка. И двамата много разпалено обсъждаха парливата тема на съвещанието. А ние имахме сигнали, че единият дава подкупи на другия. Коржаков си записа всичко това.
— Споменахте ли имената на обектите?
— Разбира се. После, когато излязохме, Платонов, опитен оперативен работник, ми каза: „Знаеш ли, това беше безполезна среща. Задаваха такива въпроси, сякаш искаха не да разберат, а да измъкнат нещо от нас. Не ги интересува как ще се решава проблемът и какво трябва да се направи. Интересуват се кои са обектите ни. Кого разработваме. Такива въпроси задават хора, които се страхуват от нещо.“
— Тоест Платонов е казал, че те са се опитвали да разберат дали обемът на вашата информация не е опасен за тях, дали самите те не са станали обекти?
— Е, по онова време вече беше станало опасно да се говори за това открито.
А после, през 1995 година, Барсуков му се обадил и го попитал: „Защо събирате компромати срещу нас?“ Ситуацията беше такава: На едно от съвещанията по думите на Платонов — присъствал Шамил Тарпишчев. Те с Коржаков търгуваха с водка на черно. Доставяха от Унгария „Абсолют“, „Кремълска де лукс“ и търгуваха с нея. Всички знаеха за това. Водката се внасяше без мито и, естествено, нанасяше щети на държавата. Чубайс бил на тази среща и заявил: „Няма да позволя да се вреди на хазната. Престанете да внасяте в страната водка на черно.“ А Тарпишчев му отговорил: „Внасяли сме и ще внасяме.“ Чубайс се възмутил: „Само през трупа ми“ — и излязъл. А Тарпишчев казал подире му: „Значи ще има труп.“
До него седял агент на Платонов и той написал агентурното съобщение. По онова време Чубайс оглавяваше Държавния комитет по имуществата, беше член на правителството. И, естествено, покушението срещу Чубайс също щеше да бъде терористичен акт. Тогава Платонов реши да започне оперативно разследване по Тарпишчев. Та нали той се бе изказал като терорист и според закона ние трябваше да проверяваме какво се крие зад тези думи.