Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Къде е мистър Марч? — попита Емелин, когато изчерпаха темата за пиесата.
— Ей сега ще дойде. — Антъни хвърли бърз поглед към Лавиния. — Каза ми, че трябва да размени няколко думи с лорд Невил.
Забележката привлече вниманието на Лавиния. Клиентът на Тобиас събуждаше любопитството й.
— Значи и лорд Невил е тук тази вечер?
— В ложата точно насреща. — Антъни небрежно посочи с глава към ложите от другата страна на залата. — Със съпругата си. В момента Тобиас е при тях. Предполагам, че щом свърши, ще дойде тук.
Лавиния вдигна оперния бинокъл и го насочи в посоката, показана от Антъни. Откри Тобиас и дъхът й спря. Виждаше го за първи път след случката в каретата на мисис Доув и се уплаши от възбудата, която я обзе.
Той тъкмо бе влязъл в ложата на Невил и се наведе учтиво над ръката на жена в дълбоко изрязана синя рокля.
Лейди Невил изглеждаше на около четиридесет години. Лавиния я разгледа внимателно. Едра, представителна дама, но безлична. Сигурно е изглеждала така и в младостта си. Все пак възрастта й бе придала по-голяма представителност. Роклята й беше скромна, но с елегантна кройка и Лавиния предположи, че и тя е клиентка на мадам Франческа. Даже от това разстояние бисерите по шията и ушите й блестяха ярко като светлините на театъра.
Видът на тежкия, едър мъж, който седеше до нея, също се беше изменил с възрастта, но в негова вреда. Лавиния нито за миг не се усъмни, че в младостта си лорд Невил е бил силен и енергичен, с атлетична фигура. Красивото някога лице сега беше подуто и изглеждаше загрубяло — свидетелство за бурен живот и необуздани удоволствия.
— Познавате ли лорд и лейди Невил? — попита лейди Уортхем с неприкрит интерес.
— Не — отговори Лавиния. — Не съм имала удоволствието.
— Разбирам.
Лавиния разбра, че Емелин е изгубила в очите на домакинята, и се опита, доколкото беше възможно, да поправи вредата.
— Но пък познавам добре мистър Марч — рече тя и веднага се наруга на ум. Велики боже, явно не беше на себе си. Кой би помислил, че ще стигне дотам да направи опит да подобри позицията си в обществото с името на Тобиас?
— Хмм…
Лавиния неволно се запита какво ли ще си помисли лейди Уортхем, ако разбере какво е направил Тобиас снощи в чуждата карета.
— А вие познавате ли лорд и лейди Невил?
— От години съпругът ми и аз получаваме покани за същите балове и соарета като Невил и съпругата му — отговори хладно достойната дама, явно избягвайки прекия отговор. — Движим се в един и същи обществен кръг.
Глупости, помисли си Лавиния. Да получаваш покани за същите обществени събития не означава, че си бил официално представен на този или онзи. Отчаяните домакини изпращаха покани на всеки, който имаше някакво име в обществото, но това не означаваше, че всички се отзоваваха.
— Разбирам — промърмори Лавиния. — Това означава, че не се познавате отблизо с лорд и лейди Навил.
Сега вече лейди Уортхем се ядоса.
— Случайно Констанс и аз дебютирахме в един и същи сезон. Много добре я помня. Беше доста обикновена, ако трябва да бъда точна. Ако не беше огромното й наследство, щеше да си остане стара мома.
— Нима Невил се е оженил за нея заради парите й? — осведоми се любопитно Лавиния.
— Естествено. — Лейди Уортхем изхъмка изискано. — Всички го знаят. Констанс нямаше какво да покаже. Не беше красива и не разбираше нищо от мода.
— Оттогава очевидно се е научила да се облича — отбеляза Лавиния.
Лейди Уортхем вдигна оперния бинокъл към очите си и огледа театралната зала.
— Диамантите винаги действат. — Отпусна бинокъла и продължи: — Виждам, че мистър Марч вече е напуснал ложата. Като дойде при нас, ще се събере приятна малка компания, не намирате ли?
Лейди Уортхем потърка ръце и се засмя доволно. Прекрасно беше да има още един джентълмен в близост до Присила.
Кадифените завеси се отвориха отново, но не беше Тобиас.
— Мисис Лейк. — Ричард, лорд Помфри, я удостои със страстен поглед, леко помрачен от обичайното му пиянство. — Знаех си, че сте вие. Какъв късмет да ви видя отново. Откакто бяхме заедно в Италия, не ми излизате от главата. — Думите бяха произнесени завалено, стойката му беше несигурна.
Шокът да го види отново след толкова време я парализира, но само за секунди. Но Лавиния не беше единствената шокирана от влизането на Помфри. Лейди Уортхем замръзна на мястото си.
Домакинята със сигурност познава славата на Помфри като необуздан донжуан, размишляваше трескаво Лавиния. И с право не го смята за джентълмен, когото би допуснала да общува с невинната й дъщеря. Лавиния, естествено, не можеше да я обвинява за това. Тя също не искаше да вижда Помфри близо до Емелин.