Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Мисис Доув?
В сърцето на Лавиния се надигна паника. Сигурно са оставили следи по седалките на каретата, които Тобиас не е видял. Под мътната светлина на фенера е много вероятно да са пропуснали някое предателско петно. Сигурно Джоан Доув беше дошла да поиска пари за нанесената на скъпия й екипаж щета. Колко ли щеше да й струва замяната на една седалка?
— Какво ще кажете, мадам? В дневната ли да я поканя или в кабинета ви?
— Какво иска мисис Доув? — попита предпазливо Лавиния.
Мисис Хилтън я изгледа смаяно.
— Откъде да знам? Отворих й и тя помоли да говори с вас. Ако искате, ще я отпратя.
— Не, разбира се, че не. — Лавиния пое дълбоко въздух и стисна зъби. Тя беше възрастна жена. Светска дама. Щеше да се справи с проблема. — Ще я приема. Моля, поканете я веднага в кабинета ми.
— Веднага, мадам. — Мисис Хилтън се отдалечи с тежки стъпки.
Емелин изглеждаше замислена.
— Обзалагам се, че мисис Доув е дошла да ти плати за услугите. Ще видиш.
Настроението на Лавиния моментално се подобри.
— Наистина ли мислиш така?
— Каква друга причина би могла да има?
— Ами…
— Сигурно иска да се извини за онова, което е направила.
— Съмнявам се.
— Лавиния? — Емелин смръщи чело. — Какво ти става? Изглеждаш ужасно развълнувана. Толкова ли е странно, че дамата идва в дома ти, за да ти даде парите, които си изработила?
— Права си, развълнувана съм. — Лавиния се запъти бавно към вратата. — Дори повече от развълнувана.
Успя да накара мисис Доув да изчака четири минути, преди напрежението да стане непоносимо. Когато влезе в кабинета си, се постара да излъчва учтиво равнодушие и спокойствие.
Като истинска светска жена.
— Добър ден, мисис Доув. Изненадана съм да ви видя. Не ви очаквах.
Джоан стоеше пред етажерката с книги и държеше в ръка томче с поезия. Тъмносивата рокля, ушита от мадам Франческа, подчертаваше дискретно елегантната й фигура и русата коса със сребърни нишки.
Воалът на красивата черна шапка беше вдигнат. Както винаги, изразът на лицето й не издаваше нищо.
— Виждам, че обичате поезия — промълви тя. Забележката беше напълно неочаквана за Лавиния. Неволно се пресегна и взе една малка книжка, подвързана с кожа.
— За съжаление са ми останали много малко книги. Бях принудена да ги оставя, когато се върнахме малко прибързано от едно пътуване в Италия. Сигурно ще мине доста време, преди да попълня отново библиотеката си.
— Извинете, че нахлувам в дома ви толкова рано сутринта — продължи Джоан. — Но не мигнах цяла нощ и състоянието на нервите ми не допуска ново отлагане.
Лавиния застана зад писалището си.
— Моля, заповядайте, седнете.
— Благодаря. — Джоан седна на крайчеца на стола пред писалището. — Ще говоря направо. Искам да се извиня за онова, което се случи снощи. Единственото ми извинение е, че не се доверих напълно на мистър Марч. Имах чувството, че е по-добре да го държа под око.
— Разбирам.
— Дойдох в дома ви, за да настоя да приемете хонорара, който ви дължа. Вие и мистър Марч си свършихте работата. Не е ваша грешка, че дневникът бе унищожен.
— Може би така е дори по-добре — отвърна предпазливо Лавиния.
— Вероятно сте права. Но един въпрос все още остава без отговор.
— Сигурно искате да знаете кой ви е изпратил малката восъчна сцена.
— Няма да имам нито минута спокойствие, преди да разбера — призна Джоан. — Бих желала да продължите разследванията в тази посока.
Значи Джоан не беше дошла да се оплаче от състоянието на възглавниците в каретата си. Беше тук, за да си плати сметката и да помоли за нови услуги.
Лавиния се отпусна на стола си малко по-тежко, отколкото би й се искало. Изведнъж утрото стана светло и приветливо, въпреки дъжда. Ала бързо се постара да скрие облекчението си зад професионална фасада. Решително сложи ръце върху плота на писалището и кимна.
— Разбирам. — Гласът й потрепери издайнически.
— Ще ви разбера, ако сметнете за необходимо да увеличите хонорара си, за да компенсирате онова, което смятате за моя вина. Съзнавам, че не бях напълно честна по въпроса с дневника.
Лавиния се покашля.
— При тези обстоятелства…
— Да, естествено — кимна спокойно Джоан. — Кажете цената.
Ако имам поне малко ум в главата си, ще се възползвам от случая да поискам хубава сумичка и да забравя миналото, каза си Лавиния. Ала споменът за опасността, на която се бе изложил Тобиас, й попречи да го направи.
Противно на всеки здрав разум в очите й светна гняв.
— Ако желаете да продължим деловите си отношения, мисис Доув, искам да ми обещаете, че от ваша страна няма да има повече шпионаж. Няма да допусна да следят мистър Марч, сякаш е крадец или злодей. Той е професионалист, също като мен.