Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Още в мига, когато красивият чужденец нахлува в римския й антикварен магазин, Лавиния разбира, че този човек ще й донесе само неприятности. И се оказва права — Тобиас Марч я убеждава веднага да изостави магазина си и да го последва в Лондон. Но там животът й е в опасност и само Тобиас може да й помогне. Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
Лавиния се спъна в края на килима и трябваше да се хване за ръба на писалището си, за да не падне. Проклета случайност!
— Свързва ни само работата — заяви тя и се ядоса още повече. Гласът й бе прозвучал прекалено високо. Прекалено енергично. Изправи се и забърза да отвори вратата.
— Изненадвате ме. — Джоан я погледна с леко объркване. — Снощи, когато проявихте такава трогателна загриженост за неговата сигурност и здраве, предположих, че ви свързва не само професията, но и нещо повече… лични чувства.
Лавиния отвори вратата със замах.
— Моята загриженост за него е нормалното чувство към деловия партньор. Нищо повече.
— Разбирам. — Джоан излезе в коридора, но там спря отново. — О, за малко да забравя. Тази сутрин кочияшът ми каза, че е намерил нещо на седалката на каретата.
Устата на Лавиния пресъхна. Пръстите й се вкопчиха в бравата. Съзнаваше, че се е изчервила като рак, но не беше в състояние да направи нищо.
— На седалката, казвате? — повтори с пресекващ глас.
— Да. Мисля, че е ваше. — Джоан отвори чантичката си и извади сгънато муселинено шалче. Подаде го на Лавиния и заключи: — Със сигурност не е мое.
Лавиния се взираше замаяно в парчето плат. Шалчето, което бе носила снощи. Странно как не бе забелязала, че го е загубила. Неволно вдигна ръце към шията си, но веднага ги отдръпна.
— Благодаря ви. — Бързо прибра шалчето в джоба си и обясни: — Изобщо не бях забелязала, че ми липсва.
— В карета човек трябва винаги да бъде предпазлив. — Джоан спусна воала пред лицето си. — Особено нощем. Вътре е мрачно и не се вижда почти нищо. Случва се да се загуби и нещо много по-ценно.
Само минути след като Джоан отпътува в елегантната си карета, Лавиния изпрати на Тобиас следното писмо:
Скъпи сър,
Бившата ни клиентка предложи отново да работим за нея. Желае да продължим разследванията по случая. Даде ми твърдото си обещание, че ще се придържа стриктно към правилата. Заинтересован ли сте отново да заемете мястото си като мой делови партньор?
Ваша мисис Л.
Отговорът пристигна след час.
Скъпа мисис Л,
Бъдете уверена, че съм въодушевен от възможността да изпълня всички задачи, които ще ми поставите във връзка с този случай.
Ваш мистър М.
Лавиния остана дълго с писъмцето в ръце. Накрая заключи, че е по-добре да не се опитва да търси скрито значение в написаното от Тобиас. Той не беше човек, който би използвал остроумия и нюанси в общуването с нея.
Мистър Марч не беше поет.
— Унищожен, казвате? — Невил прие новината по-скоро объркано. — Проклятие. Напълно ли е изгорен?
— На ваше място не бих говорил толкова високо. — Тобиас огледа многозначително доста пълната зала на клуба. — Човек никога не знае кой го слуша.
— Да, да, естествено. — Невил объркано поклати глава. — Самозабравих се. Работата е там, че не очаквах такъв обрат на случая. Нищичко ли не е останало?
— Няколко страници са пощадени. Според мен са ги оставили, за да се уверя, че именно това е дневникът, който търся.
— А какво е станало със страниците, където се говори за членовете на Блу Чеймбър? Всички ли са нечетливи?
— Прегледах останките много внимателно — увери го Тобиас. — Не е останало нищо, което би могло да ни послужи.
— Проклятие. — Невил стисна ръце в юмруци, но жестът му беше по-скоро театрален. — Това означава, че въпросът е приключен, нали?
— Ами да…
— Аз съм, как да кажа, поразен… Ужасно ми се искаше да науча името на оцелелия член на Блу Чеймбър. Името на човека, който е предавал страната си по време на войната.
— Разбирам ви напълно.
— След като дневникът е изгорен, никога няма да узнаем кой е бил той. Както няма да открием и истинската самоличност на Азур.
— Като имаме предвид, че той е мъртъв и от смъртта му е минала почти година, това не ми изглежда толкова важно — настави Тобиас.
Невил се намръщи и посегна към бутилката с кларет.
— Предполагам, че сте прав. Но аз бях готов на всичко, за да държа дневника в ръцете си. Е, в крайна сметка най-важното е, че Блу Чеймбър вече не съществува като криминална организация.
Тобиас се отпусна в креслото си и опря пръсти един в друг.
— Има обаче един малък проблем.
Невил, който се готвеше да си налее чаша кларет, спря и го погледна изненадано.
— Какъв проблем?
— Човекът, който е унищожил дневника, вероятно първо го е прочел.
Невил потрепери като от удар.
— Прочел го е… Проклятие! Ами да, естествено. Как не се сетих за това?
— Някой навън знае кой е бил в действителност Азур. Същата личност познава и оцелелия член на Блу Чеймбър.
