Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
Джоан вдигна вежди.
— Мистър Марч е много важен за вас, нали?
Няма да се хвана на въдицата ти, закле се в себе си Лавиния.
— Сигурно разбирате, че аз се чувствам отговорна за мистър Марч. Той е моят партньор.
— Разбирам. Имате силно развито чувство за отговорност.
— Точно така. Е, мисис Доув, ще ми обещаете ли, че вече няма да пращате никого да дебне в сенките, докато мистър Марч извършва разследванията си?
Джон се поколеба, после леко сведе глава.
— Давам ви думата си, че повече няма да се намесвам в работата ви.
— Е, добре. — Лавиния се усмихна хладно. — Веднага ще изпратя вест на мистър Марч и ако той няма нищо против да продължим разследването на вашия случай, ще приемем новото ви поръчение.
— Нещо ми казва, че мистър Марч няма да се поколебае да продължи работата по случая в качеството си на ваш делови партньор. Снощи останах с впечатление, че той не беше съгласен, когато — буквално казано — ми хвърлихте парите в лицето.
Лавиния усети как бузите й пламнаха.
— Не съм хвърлила нищо в лицето ви, мисис Доув. Не и в буквалния смисъл.
Джоан се усмихна, но не отговори. Лавиния изправи гръб.
— Е, добре, ще призная, че мистър Марч ще се радва да продължи работата по случая. Изхождайки от съгласието му, ще си позволя да ви задам няколко въпроса. Това ще ни спести време.
Джоан наклони глава.
— Да, естествено.
— Предполага се, че човекът, който е изгорил дневника и го е оставил така, че мистър Марч да го намери, ни съобщава по този начин, че повече никой никого няма да изнудва. Вероятно вече няма да получавате заплашителни писма от лицето, което ви изпрати восъчната сцена. Аз лично смятам, че въпросният господин е загубил интерес да ви изнудва.
— Сигурно сте права, фактът, че съм наела професионалисти да разследват случая, го е разтревожил и го е накарал да се прибере обратно в сенките. Въпреки това държа да знам кой е той. Сигурна съм, че ме разбирате. — Джоан се усмихна безрадостно. — Не понасям да получавам заплахи за убийство.
— Не, разбира се, че не. На ваше място и аз бих реагирала така. Снощи, преди да заспя, обмислих отново целия случай. Имам чувството, че тук се крие нещо повече от обичайното изнудване. Моля, не се чувствайте нападната, но трябва да ви попитам нещо.
— И какво е то?
— Преди да ми отговорите, искам да обмислите отговора си от всички страни и да бъдете честна. — Лавиния се поколеба. Опитваше се да намери най-учтивите думи, с които да зададе въпроса. — Има ли причина, поради която някой би искал да ви навреди?
Лицето на Джоан остана напълно безизразно. Не показа нито изненада, нито гняв, нито страх. Само кимна, сякаш бе очаквала този въпрос.
— Не мога да си представя, че нещо, извършено от мен, би могло да накара някого да ме убие.
— Вие сте много богата. Сключвали ли сте сделки, донесли на някого големи финансови загуби?
За първи път Лавиния откри в очите на клиентката си полъх от чувство, и то крайно изненадващо. Появи се израз на тъга, на меланхолия, но Джоан го овладя с обичайната си бързина.
— Дълги години бях омъжена за мъдър и честен човек, който водеше с умела ръка моя и своя бизнес. Научих от съпруга си куп неща за инвестиции и финансови дела, но съм убедена, че никога няма да стана като него. Той беше гений в своята област. След смъртта му правя всичко по силите си, но понякога е много трудно.
— Разбирам.
— Все още не съм се справила с многото вложения и другите финансови дела, които той ми завеща. Понякога съвсем се обърквам. Въпреки това съм сигурна, че нищо от онова, което съм направила след смъртта му, не е причинило финансови вреди на някого.
— Простете за въпроса, но има ли нещо в личния ви живот, което би могло да е от значение в случая?
— Аз бях много влюбена в съпруга си, мисис Лейк. През целия ни брак му бях вярна, а след смъртта му не си и помислих за някаква романтична връзка. Не вярвам, че някой би имал лична причина да ме заплашва.
Лавиния не откъсваше поглед от лицето й.
— Въпреки това заплахата с убийство е нещо много лично, нали? Като се замисли човек, тя е много по-лична от изнудването, което прилича повече на публична транзакция.
— Имате право. — Джоан се изправи и прекрасно ушитата пола на роклята й веднага образува прелестни дипли, без да стане нужда да я приглажда. — Тъкмо затова ви помолих да продължите разследването.
Лавиния също се изправи и заобиколи писалището.
— Веднага ще изпратя вест на мистър Марч.
На път към вратата Джоан попита тихо: