Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
Галантен както винаги, Антъни й се притече на помощ. След бърз поглед към лицето й младият джентълмен стана и препречи пътя на Помфри.
— Не мисля, че вече сме се срещали — заговори любезно той.
Помфри го измери от глава до пети и очевидно сметна, че не е нужно да го удостои с вниманието си.
— Помфри — представи се той. — Аз съм много добър приятел на мисис Лейк. — Обърна се отново към Лавиния и я дари с дръзка усмивка. — Би могло да се каже, интимен приятел. В Италия се познавахме много добре, нали, Лавиния?
Лейди Уортхем изпъшка ужасено.
Крайно време е да се намеся, разбра Лавиния.
— Лъжете се, сър — отговори твърдо тя. — Изобщо не се познаваме добре. Вие бяхте приятел на мисис Андърууд, не мой.
— Ами да, тя беше тази, която ни представи един на друг — съгласи се Помфри и гласът му беше пълен с чувствени намеци. — Затова съм й много задължен. Имате ли вест от нея, откакто офейка с графа?
— Не, нямам. — Лавиния се усмихна хладно. — Ако си спомням добре, вие сте женен, сър. Как е съпругата ви?
Помфри изобщо не се обезпокои от споменаването на страдащата си съпруга.
— Мисля, че е на парти в провинцията. — Обърна поглед към Емелин и Присила и очите му засвяткаха. — Няма ли да ме представите на красивите си придружителки?
— Не — отсече Лавиния.
— Не — повтори Антъни.
Лейди Уортхем смръщи вежди.
— Невъзможно.
Антъни направи крачка напред.
— Както виждате, ложата е пълна, сър. Бъдете така любезен да си отидете.
Помфри го погледна объркано.
— Не знам кой сте, но виждам, че стоите на пътя ми.
— И нямам намерение да отстъпя.
Още няколко глави се обърнаха към тях. Лавиния видя как множество оперни бинокли се насочиха към ложата им. Любопитните се увеличаваха с всяка минута. Съмняваше се, че някой може да чуе какво се говори, но сигурно всички бяха наясно, че в ложата на семейство Уортхем става нещо интересно.
Нарастващият ужас на лейди Уортхем беше недвусмислено доказателство. Лавиния усещаше физически как домакинята трепери от мисълта, че в ложата й се разиграва сцена, в която неволно е въвлечена и Присила.
— Отстранете се — заповяда Помфри с обичайното си небрежно високомерие.
— Не — отговори твърдо Антъни. Тихият му глас напомни на Лавиния за Тобиас. — Трябва веднага да си отидете, сър.
Помфри злобно присви очи.
Стомахът на Лавиния се сви. Антъни бе заел поза, която при най-лошия развой на нещата можеше да му донесе покана за дуел. Тя трябваше да сложи край.
— Вървете си, Помфри — заповяда енергично. — Веднага.
— Нямам никакво намерение да си отида, преди да сте ми оказали честта да ме поканите на гости в дома си — заяви мъжът. — Утре следобед ще ви посетя с удоволствие. Дайте ми адреса си, мадам.
— Утре следобед съм заета — отговори твърдо Лавиния.
— Е, добре, ще почакам още един ден, за да подновя интимната ни връзка. Вече съм чакал шест месеца, така че един ден не е от значение.
Лейди Уортхем направи неуспешен опит да поеме контрола.
— Очакваме още един гост, Помфри. Наистина няма достатъчно място. Не можете да останете. Сигурна съм, че разбирате.
Помфри огледа Присила и Емелин с неприкрито любопитство, после се обърна към лейди Уортхем и се поклони несигурно.
— Невъзможно ми е да ви напусна, без да изкажа почитанията си към очарователните млади дами. Настоявам да ми ги представите. Кой знае, може да се срещнем на бал или на соаре и да пожелая, да ги поканя на танц.
Идеята да представи дъщеря си на известния донжуан беше непоносима за лейди Уортхем. Лицето й пламна.
— Боя се, че е невъзможно — заяви тя.
Антъни стисна ръце в юмруци.
— Вървете си, сър. Веднага.
Очите на Помфри потъмняха от гняв. Обърна се бавно към Антъни и направи крачка към него.
— Знаете ли, вие сте ужасно досаден. Ако не се махнете от пътя ми, ще се принудя да ви дам урок по добри маниери.
Лавиния пребледня. Положението излизаше извън контрол.
— Истината е, че досадникът сте вие, Помфри — изсъска гневно тя. — Не разбирам защо непременно трябва да ни развалите настроението.
Веднага й стана ясно, че е отишла твърде далеч. Помфри беше известен с гневните си изблици. Когато беше пиян, ставаше непредвидим и склонен към насилие.
В очите на пияния блесна гняв, но още преди да е реагирал на обидата, завесите на ложата се отвориха. Влезе Тобиас.