Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Помфри е вземал уроци по бокс от великия Джаксън. Нямах никакъв шанс срещу такъв противник.
— Хмм… — Крекбърн събра рунтавите си вежди над впечатляващия орлов нос. — Е, добре, щом искате, забавлявайте се, но когато Помфри е наблизо, пазете гърба си. Той е известен със склонността си към насилие. Особено когато е пиян.
— Благодаря ви за загрижеността, но не вярвам, че има опасност Помфри да ме предизвика.
— По този пункт съм съгласен с вас. Не ме е страх, че ще ви покани на среща на разсъмване. Помфри може да предизвика някого само когато е пиян. Но щом действието на алкохола отслабне, ще побърза да оттегли поканата за дуел. В сърцето си той е не само глупак, но и страхливец.
Тобиас вдигна рамене и посегна към чашата си с кафе.
— Какво тогава ви тревожи?
— Убеден съм, че той иска да ви отмъсти и ще прибегне до някакво коварство. — Крекбърн отново разтвори вестника. — Съветвам ви за известно време да се откажете от дълги нощни разходки… или поне да се държите далеч от тъмни улички.
14
Лавиния нахлупи голямото боне над очите си и се уви с шала така, че да скрива лицето й. Престилката, която носеше над многократно кърпената рокля, беше на мисис Хилтън. Икономката я слагаше, когато търкаше подовете. Дебели чорапи и груби обувки допълваха маскарада й.
На стола до печката седеше жена. Лавиния знаеше само името й — Пег.
— Сигурна ли сте, че днес следобед мистър Хугет няма да е там? — попита Лавиния.
— Ами да. — Пег ядеше лакомо поднесеното й суфле. — Хугет ходи всеки четвъртък на лечение. Единственият, който остава в музея, е младият Джорди, но за него не се притеснявайте. Той е отпред и продава билети. Или пък се забавлява с момиче в някоя от задните стаи.
— От какво се лекува мистър Хугет?
Пег извъртя очи.
— Ходи при един от онези шарлатани, дето прилагат животински магнетизъм, за да лекуват сковани стави и други подобни.
— Месмеризъм.
— Да, точно така. Хугет има ревматизъм.
— Разбирам. — Лавиния вдигна кофата с мръсна вода. — Е, тогава тръгвам. — Тя спря и се обърна бавно. — Добре ли е така, Пег?
— Страхотна сте, наистина. — Пег посегна към второ парче хляб и изгледа Лавиния с присвити очи. — Ако не знаех, че сте изискана дама, щях да се притесня, че ще ми вземете работата.
— Не се бойте, не искам работата ви. — Лавиния посегна към мръсния парцал. — Както вече казах, единственото ми желание е да спечеля облога, който сключих с приятеля си.
Пег я погледна знаещо.
— Сигурно ще получите куп пари, а?
— Достатъчно, за да мога да ти платя. — Лавиния изкачи стълбата, която водеше от мъничката стая на Пег към улицата. — След един час ще ти върна дрехите.
— Спокойно, не бързайте. — Пег се настани удобно на разхвърлянето си легло и протегна подутите си крака. — Вие не сте първата, която взема назаем кофата и парцала ми за час или два. Но сте първата, която твърди, че ги взема само за да спечели някакъв си облог.
Лавиния спря на най-горното стъпало и се обърна изненадано.
— Наистина ли има и други хора, които са ви молили да заемат мястото ви?
— Ами да. — Пег се изсмя дрезгаво. — Имам уговорка с няколко хубави момиченца. Ще ви издам една тайна. Старата Пег печели повече пари, като дава назаем кофата и парцала — заедно с ключовете, разбира се, — отколкото получава от скъперника Хугет. Как мислите, иначе бих ли могла да плащам за тази хубава стаичка?
— Нещо не разбирам. Защо им е на момичетата да ви плащат, за да бършат пода вместо вас?
Пег се разсмя доволно.
— Някои джентълмени здравата се загряват, като видят изложбата на втория етаж. Сцените ги настройват да се позабавляват малко и ако наблизо има хубави момичета, с радост им дават по няколко монети, за да им доставят радост, ако разбирате какво искам да кажа.
— Мисля, че разбрах. — Лавиния потисна тръпката си. — Не са ми нужни повече обяснения. Аз нямам интерес да заема инструментите ви, за да правя подобни неща. Те не ме привличат.
— Не, разбира се, че не. — Пег пийна малко вино и изтри уста с опакото на мръсната си ръка. — Вие сте дама, нали? Искате кофата ми само защото сте се обзаложили и държите да изпълните думата си, не защото следващото ви ядене зависи от това.
Лавиния не намери думи за отговор. Кимна и излезе на тясната уличка.
Само след минути вече беше пред музея на Хугет, разположен на края на Ковънт Гардън. Мина отзад и видя, че вратата е отворена — точно както беше обещала Пег.
Стисна по-здраво кофата, пое дълбоко въздух и влезе в сградата. Озова се в тъмен коридор. Вратата от лявата страна беше заключена. По думите на Пег Хугет използваше помещението зад нея като кабинет.