Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Мисис Лейк не е съвсем права, Помфри — заговори спокойно той. — Не сте досаден. Вече сте преминали този стадий и сега сте само скучен.
При това неочаквано нападение Помфри потрепери, но бързо се овладя. Гневът на лицето му отстъпи място на учудване.
— Марч? Какво, по дяволите правите тук? Това изобщо не ви засяга.
— О, разбира се, че ме засяга. — Тобиас го погледна право в очите и добави: — И съм сигурен, че разбирате за какво говоря.
Помфри побесня от гняв.
— Какво означава това? Вие и мисис Лейк? Никога не съм чувал, че имате връзка.
Тобиас го удостои с усмивка, толкова студена, че Лавиния очакваше Помфри да се вледени.
— Е, сега знаете за връзката ни, нали? — попита любезно Тобиас.
— Чуйте, аз познавах мисис Лейк в Италия — изфуча Помфри.
— Очевидно не толкова добре, иначе щяхте да знаете, че тя ви намира адски досаден. Ако не сте в състояние да напуснете ложата на собствените си крака, с удоволствие ще ви помогна да се оттеглите.
— Проклятие! Да не би да ме заплашвате?
Тобиас го погледна замислено, после леко наклони глава.
— Да, мисля, че отгатнахте.
Лицето на Помфри се разкриви от гняв.
— Как смеете, сър?
Тобиас вдигна рамене.
— Ще се учудите, ако разберете колко е просто да ви заплаши човек, Помфри. Наистина, никак не е трудно. Бих казал дори, че е съвсем естествено.
— Ще си платите за това, Марч.
Тобиас се усмихна.
— Мисля, че мога да си позволя цената.
Лицето на Помфри се наля с кръв. Ръцете му се свиха в юмруци. Внезапно Лавиния изпита сковаващ страх, че той ще изрече формалната покана за дуел.
— Не! — извика тя и скочи. — Не, почакайте, Помфри. Няма да направите това. Аз няма да го допусна.
Ала Помфри изобщо не я чу. Цялото му внимание беше съсредоточено върху Тобиас. Вместо да го предизвика на дуел с пистолети на разсъмване и така да сбъдне най-големите страхове на Лавиния, той изненада всичко, като замахна силно и се прицели в корема на Тобиас.
Нападнатият очевидно беше очаквал удара, защото отстъпи настрани и избягна грамадния юмрук. Ала рязкото движение го лиши от равновесие. Левият му крак поддаде и той се вкопчи в тежката кадифена завеса, за да не падне. За съжаление тя не можа да издържи тежестта му, откъсна се от скобите, които я захващаха за тавана, и падна.
Тобиас политна към стената.
Присила изпищя. Емелин скочи. Антъни изруга тихо и застана пред двете млади дами в напразен опит да ги предпази от мъжкото насилие.
Тобиас падна на пода в същия миг, в който юмрукът на Помфри се удари с глух трясък в стената. Помфри изстена от болка и хвана ранената си ръка с другата.
Лавиния чу странно бучене и се огледа неразбиращо. Трябваше й известно време, за да проумее, че зрителите в театъра викат и ръкопляскат. Ако се съдеше по окуражаващите викове, господата смятаха това представление за по-добро от онова на сцената.
Лавиния чу потиснат стон, последван от глух удар. Обърна се рязко и установи, че лейди Уортхем е паднала от стола си и се е простряла на пода.
— Мамо! — Присила се втурна към нея. — За бога! Дано не си забравила шишенцето с амоняк.
— В чантата ми — изпъшка лейди Уортхем. — Бързо!
Тобиас се хвана за парапета и се изправи на крака.
— По-добре е да довършим спора на подходящо място, Помфри. Не искате ли да излезем на улицата?
Помфри примигна и се огледа. Очевидно едва сега забеляза ликуващото множество. Очите му се замъглиха още повече. Много мъже от партера му подвикваха и го окуражаваха да нанесе още един удар.
Истината проникна бавно в пиянското му съзнание и гневът отстъпи място на унижението. Защо се излагаше по такъв начин пред очите на толкова хора?
В крайна сметка унижението взе връх.
— Ще се разберем друг път, Марч — изрече с треперещ глас той, пое шумно въздух, обърна се и излезе, препъвайки се, от ложата.
Зрителите изразиха разочарованието си с хор от дюдюкания и подсвирквания.
Лейди Уортхем отново простена.
— Мамо? — Присила усърдно размахваше шишенцето с амоняк под носа й. — Добре ли си, мамо?
— През целия си живот не съм се чувствала толкова унизена — изстена лейди Уортхем. — Няма да се показваме пред очите на хората до края на сезона. Мисис Лейк разруши доброто ни име.
— Мили боже — промълви Лавиния.
За всичко съм виновен аз, мислеше си Тобиас. За пореден път.
В наемната карета цареше гробна тишина. Антъни и Емелин седяха срещу Лавиния и Тобиас. Откакто напуснаха театъра, никой не бе казал дума. От време на време всички поглеждаха към Лавиния, но бързо отвръщаха поглед, защото не намираха думи за утеха.
Лавиния седеше строго изправена, извърнала глава настрана, и се взираше в черната нощ. Тобиас знаеше, че тя отново го обвинява за случилото се в ложата. Затова се опита да постъпи като истински мъж.