Любов по неволя

— Извинявам се, че разруших плановете та за тази вечер, Лавиния.

Тя издаде някакъв неясен звук и измъкна от джоба си кърпичка. Когато попи очите си, Тобиас усети болезнено присвиване в стомаха.

— Проклятие, Лавиния, да не би да плачеш?

Тя издаде пак същия звук и зарови лице в кърпичката.

— Виждаш ли какво направи? — укори го Антъни и се наведе към Лавиния. — Мисис Лейк, Тобиас и аз нямаме думи да изразим съжалението си за случилото се в театъра. Кълна се, че не сме имали намерение да ви причиним такава мъка.

Лавиния сви рамене. По тялото й премина тръпка. Ала не откри лицето си.

— Помфри е ужасен човек, Лавиния — опита с мек глас Емелин. — И ти го знаеш по-добре от всички други. Наистина беше лош късмет, че се появи отново точно тази вечер, но с изключение на факта, че се прояви като глупак, не виждам какво повече можеха да направят мистър Марч и Антъни.

Лавиния поклати глава.

— Знам, че се надяваше да привлека вниманието на джентълмените — продължи Емелин.

— Ако не друго, мисля, че сме постигнали поне това. — В гласа на Тобиас звънна подигравка и Лавиния подсмръкна шумно в кърпичката си.

Антъни удостои Тобиас със зъл поглед.

— Моментът със сигурност не е подходящ да покажеш странното си чувство за хумор, Тобиас. Мисис Лейк вярва, че е станала гигантска катастрофа, и има всички основания за това. Мога да кажа, че тазвечерната сцена в ложата на лейди Уортхем ще бъде главната тема за разговор при утрешния чай. Да не говорим за клюките в клубовете.

— Съжалявам — прошепна Тобиас. Не му хрумваше нищо по-добро. Беше виждал Лавиния във всякакви настроения, но тя винаги се проявяваше като силна, волева жена и той бе свикнал да го смята за естествено. За първи път я виждаше да плаче. Никога не си беше представял, че тя може да избухне в сълзи само заради едно обществено фиаско. Той беше безнадежден случай. След днешното произшествие бе загубил всички шансове да продължи връзката с нея.