Златокосият великан

В стаята имаше няколко ракли за ежедневното облекло. Една от тях обаче, значително по-широка от останалите, се заключваше и бе предназначена за скъпоценни предмети, придобити в Обетованата земя. Тя съдържаше златни кюлчета, екзотични масла и бокали, обсипани със скъпоценни камъни. Подобно ракла имаше и в стаята на Рейна. В нея се съхраняваха важни семейни документи, сребърни съдове за хранене и везани одежди, закупени от търговците в Бъркънхем, както и скъпоценни подправки, малкото на брой накити и останалите налични пари.

Камината не бе запалена, тъй като гоблените и килимите не допускаха течение в помещението. Пред нея стоеше рядък стол, уникат като двата останали до масата на лорда. На пода бе разстлан и козяк, имаше различни столове и седалки, както и масичка, върху която бе поставена кана с вино. Огромната вана бе изместена напред от постоянното си място в ъгъла и от нея се издигаше пара. Малкото столче до ваната бе отрупано с дебели кърпи, а върху тях имаше калъп пресен, вносен, ароматичен сапун, придобит също от търговците в Бъркънхем.

— Настоявате ли… да ви помагам, докато се къпете? — В гласа й се долавяше нервност и Ранулф любезно отказа предложението. Тя се възползва незабавно от открилата се възможност и се сбогува. — В такъв случай ви желая лека нощ, милорд.

Стрелна се навън още преди той да осъзнае смисъла на думите й, решавайки, че е успяла да се измъкне. Но се лъжеше. Той успя да я хване досами вратата на стаята й и гръмогласният му бас със сигурност разбуди жените, спящи в помещенията, разположени между покоите на двамата.

— Какво означава всичко това, госпожо?

— Нима са необходими обяснения? Вие ще спите там, а аз — тук. Поне докато се оженим.

— Ние вече сме женени — намръщи се той.

— Да, но никой не знае това, милорд, и вие се съгласихте да не съобщаваме никому. Нима искате да опетните честта ми пред останалите само защото не можете да потърпите няколко дни?

— Питам се обаче какво ли ще стане с вашата чест, ако по брачното ложе няма обичайните петна кръв? — отвърна той.

Рейна бе готова за този въпрос и извади малко шишенце от ръкава си, пълно с червена течност.

— И за това е помислено, милорд. Това тук разрешава проблема. А сега отново: лека нощ!

Тя се шмугна в стаята си и хлопна вратата под носа му. Ако бе видяла изражението на неговото лице, сигурно щеше да прихне. В този момент обаче не й бе никак до смях; та нали той можеше да заблъска по вратата, настоявайки за своето брачно право.

За щастие не се случи нищо подобно и Рейна си честити победата и малката отсрочка. Въпреки всичко обаче отказваше да мисли за онова, което я очакваше след няколко дни, когато нямаше да може да избяга от неудобното брачно ложе, което сама си избра.