![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
— Не.
— Да сте чували тези имена в някаква връзка? Имам предвид преди евентуалното изнасилване.
— Не мога да си спомня подобно нещо.
— С други думи не сте в състояние да хвърлите каквато и да било светлина върху въпроса защо госпожица Джонсън би нарекла насилниците си с тези имена?
Пъбън крещи своето възражение:
— Откъде би могъл да знае защо тази побъркана и пияна жена ще реши да излъже?
Аз не отлепям поглед от свидетеля.
— Нищо ли не ви идва наум, господин Флин?
— Не — отговаря лаконично той.
Поглеждам назад към Лорън Мюз. Главата й е наведена, бърника пейджъра си. Вдига поглед и кимва един път.
— Ваша чест — обръщам се към съдията аз, — имам още доста въпроси към този свидетел и може би сега е моментът да прекъснем за обяд.
Съдията Пиърс е съгласен.
Правя усилие да не припна в галоп към Лорън Мюз.
— Открих — казва тя с усмивка — факсът е в кабинета ти.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
За късмет на Люси, днес няма часове преди обед. Притисната към постелята от изпитата водка и среднощните вълнения със Силвия Потър, тя остава там до пладне. Когато най-подир се надига, звъни на Катрин Лукас, една от най-добрите психиатърки в колежа. Обяснява й положението със Силвия. Лукас най-добре знае как да постъпи.
Мисли за дневника, от който тръгна всичко. За гората. За писъците. За кръвта. Силвия Потър не го е изпратила. Кой тогава? Нито намек за някаква следа.
Снощи бе решила да се обади на Пол. Сметнала бе, че той трябва да знае. Но дали това решение не е мотивирано от алкохола? Сега, посред бял ден и на трезва глава, дали мисли пак така?
Час по-късно вече е открила служебния номер на Пол. Той е прокурор на Есекс и, за съжаление, вдовец. Джейн е починала от рак. Пол е учредил благотворителен фонд на нейно име. Люси се пита какво ли изпитва наистина по повод всичко това, но точно сега не е в състояние да се ориентира в собствените си чувства.
Набира номера с треперещи пръсти. Обажда се телефонистка и тя иска да я свърже с Пол Коупланд. Чак я заболява, когато произнася на глас това име. Не го е правила двайсет години.
Пол Коупланд.
Женски глас казва:
— Областен прокурор.
— Бих искала да говоря с Пол Коупланд, моля.
— За кого да съобщя?
— Аз съм стара приятелка — отвръща Люси.
Никаква реакция.
— Името ми е Люси. Кажете му, че се обажда Люси. Отпреди двайсет години.
— Имате ли си фамилно име, Люси?
— Кажете му само това.
— Прокурор Коупланд е извън службата в момента. Ще оставите ли телефон за връзка, за да ви потърсим, когато се прибере?
Люси дава номерата на служебния, домашния и мобилния телефон.
— Мога ли да му съобщя по какъв повод го търсите?
— Кажете само, че го е търсила Люси. И че е важно.
Двамата с Мюз сме в моя кабинет. Вратата е затворена. За обяд сме поръчали сандвичи от деликатесния магазин. За мен пилешка салата върху пшеничен хляб. Мюз нагъва фалшиво кюфте колкото дъска за сърф. Факсът е в ръката ми.
— Къде ти е частният детектив Сингъл как й беше името?
— Шейкър. Сингъл Шейкър. Скоро ще бъде тук.
Сядам и започвам да преглеждам записките си.
— Искаш ли да го обсъдим? — пита тя.
— Не.
Лицето й е заето от необятна усмивка.
— Какво има? — питам аз.
— Не ми се ще да го призная, Коуп, щото нали си ми началство и така нататък, но ти си гениално копеле.
— ЪХЪ — казвам аз. — Така си е. Отново се заемам с бележките. Мюз се обажда пак:
— Да изляза ли?
— Не. Може да ми хрумне някаква задача за теб.
Тя се залавя за сандвича. Изненадва ме обстоятелството, че е в състояние да го стори без помощта на монтажен кран.
— Твоят предшественик — започва Мюз през впити в сандвича зъби — имаше навика да се затваря тук при тежки процеси, вторачен в пространството. Разправяше, че заемал позиция. Същински Майкъл Джордън. Ти правиш ли такива неща?
— Не.
— Тогава — още малко дъвчене, после трудно преглъщане — няма да те разсея особено, ако повдигна един друг въпрос, надявам се?
— Имаш предвид нещо, което няма отношение към делото ли?
— Точно такова нещо имам предвид.
Поглеждам я.
— Всъщност малко разнообразие може да ми е от полза. Какво ти тежи на сърцето?
Тя поглежда наляво, замълчава за малко. После казва:
— Имам приятели в отдел „Убийства“ на Манхатън.
Сещам се накъде отиват нещата. Отхапвам деликатно от сандвича с пилешко.
— Сухо — отбелязвам аз.
— Кое?
— Пилешката салата. Много е суха. — Оставям сандвича и бърша пръсти със салфетката. — Познавам едно от три: някой от твоите убийствени приятели ти е казал за случая с Маноло Сантяго.