![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
Съдията Пиърс наблюдава Флеър Хикъри. Не бърза. Ако Флеър се добере до Флин, загазил съм. Все ще измислят нещо. Хвърлям поглед назад към Дженрът и Маранц. Те не помръдват, не се опитват да говорят с адвокатите си.
— Няма да има прекъсване — отсича съдията.
Флеър Хикъри се свива на мястото си. Залавям се отново с Джери Флин:
— Имате ли си любим порнографски филм?
— Не — отговаря той.
— Чувал ли сте някога за порнографски филм със заглавие — правя се че търся в някакъв списък, но знам заглавието наизуст — „Мечтания за Коравия“?
Сигурно го е очаквал, но въпреки това въпросът го заковава като бръмбар в хербарий.
— Ъ-ъ, може ли да повторите заглавието?
Повтарям го.
— Гледали ли сте го или чували ли сте за него?
— Не мисля.
— Не мислите — повтарям аз. — Значи може и да сте го гледали.
— Не съм сигурен. Не ме бива особено в помненето на филмови заглавия.
— Добре тогава. Да видим, дали не мога да ви помогна.
Държа копие от факса, получен току-що от Мюз. Подавам го с театрален жест на противната страна. Според представената преди малко сметка, копие от това ОУП е било на разположение на братството в течение на последните шест месеца. И пак от този източник става ясно, че същото копие им е върнато в деня след оплакването на госпожица Джонсън пред полицията.
Тишина.
Пъбън има вид като да си е глътнал езика, Флеър е твърде добър, за да допусне каквото и да било изражение на лицето си. Разглежда факса така, сякаш е страница от популярен комикс.
Пристъпвам към Флин.
— Това опреснява ли спомените ви?
— Не знам.
— Не знаете ли? Тогава нека опитаме другояче.
Поглеждам към дъното на залата. Лорън Мюз е застанала край вратата. Усмихва се. Леко накланям глава. Тя отваря вратата и една жена с величествената осанка на амазонка от нискобюджетен филм се появява в съдебната зала.
Частният детектив на Мюз, Сингъл Шейкър, пристъпя важно в помещението, сякаш е любимата й квартална кръчма. Публиката ахва. И чува моя глас:
— Познавате ли жената, която влезе току-що?
Няма отговор.
— Флин? — подканва го съдията.
— Да. — Флин се прокашля, за да спечели време. — Познавам я.
— Откъде я познавате?
— Срещнах я снощи в един бар.
— Така. А разговаряхте ли двамата за филм със заглавие „Мечтания за Коравия“?
Сингъл се представила като бивша порнозвезда. На бърза ръка разприказвала неколцина от братството. Както отбеляза Мюз, не било трудно. Жена с достоен за корица на списание външен вид лесно може да развърже езиците на момчетата от братството.
Флин отговаря:
— Може да сме разменили по някоя дума за него.
— Под „него“ разбирате филма?
— Да.
— Хм — мънкам аз, сякаш съм силно озадачен. — Е, след като госпожица Шейкър е вече тук в ролята на катализатор, спомняте ли си филма „Мечтания за Коравия“?
Прави опит да не свежда глава, но раменете му увисват.
— Да — казва Флин, — спомням си го.
— Радвам се, че успях да ви помогна — казвам аз.
Пъбън се готви да възрази, но съдията го усмирява с жест.
— Всъщност — продължавам аз — казали сте на госпожица Шейкър, че „Мечтания за Коравия“ е любимото порно на цялото братство, нали така?
Той се колебае.
— Няма страшно, Джери. Трима от вашето братство са казали пред госпожица Шейкър абсолютно същото.
Ред е на Морт Пъбън:
— Възразявам!
Обръщам поглед към Сингъл Шейкър. Цялата зала го проследява. Сингъл се усмихва и маха с ръка, сякаш е току-що представена на публиката знаменитост. Избутвам пред журито и публиката статив с телевизор и ОУП плейър. Нужният диск е вече поставен, а Мюз го е нагласила на интересуващата ни сцена.
— Ваша чест — започвам аз, — снощи един от моите сътрудници посети „Порно Палас“ в Ню Йорк. — Обръщам поглед към журито и казвам: — Там е отворено двайсет и четири часа в денонощието, макар че поради каква причина би хрумнало някому да се завре там в три сутринта например е нещо което не мога да…
— Господин Коупланд!
Съдията ме прекъсва напълно справедливо с неодобрително изражение на лицето, но членовете на журито се усмихват. Това е добре. Искам да се отпуснат. А след малко, когато настъпи контрастът, когато видят съдържанието на това ОУП, тогава ще нагнетя атмосферата.
— Както и да е, моят сътрудник купува всички филми, поръчвани от братството през последните шест месеца, включително „Мечтания за Коравия“. И сега искам да ви покажа една сцена, която според мен има пряко отношение към случая.
Всички застиват. Погледите са насочени към банката на съдия Пиърс. Той не бърза с решението си. Поглежда ме и разтрива брадичка. Аз не дишам. В залата — ни звук. Всички са се надвесили напред. Пиърс не спира да търка брадичката си. Ще ми се да изстискам отговора му.