Гората [The Woods-bg]

— Да.

— За какво?

— Не помня.

— Опитайте да си спомните.

— Питах я къде живее. Тя каза в Ървингтън Попитах я дали ходи на училище и има ли си приятел. Такива неща. Каза ми, че имала дете. Интересуваше се какво уча. Казах, че искам да следвам медицина.

— Нещо друго?

— Все неща от този род.

— Разбирам. Колко време, според вас, продължи този разговор?

— Нямам представа.

— Да видим дали не мога да ви помогна. По-дълго ли от пет минути?

— Да.

— Повече от час?

— Не, не мисля.

— Повече от половин час?

— Не мога да кажа със сигурност.

— По-дълго от десет минути?

— Може би.

Съдията Пиърс ме прекъсва, за да ми каже, че всички са разбрали моята мисъл, така че да карам нататък.

— По какъв начин си отиде госпожица Джонсън същата вечер? Знаете ли?

— Дойде кола и я прибра.

— Тя единствената екзотична танцьорка ли бе тогава?

— Не.

— Колко други имаше още?

— Бяха общо три.

— Благодаря ви. Другите две с госпожица Джонсън ли си тръгнаха?

— Да.

— Разговаряхте ли с някоя от тях?

— Може да сме си казали здрасти.

— Ще бъде ли вярно, ако кажем, че от трите изпълнителки на екзотични танци госпожица Джонсън е единствената, с която сте разговаряли?

Пъбън сякаш възнамерява да възрази, но решава да остави нещата така.

— Да — отговаря Флин, — ще бъде вярно.

Стига въведения.

— Според показанията на Шамик Джонсън, тя е изкарала допълнителни пари, като е предоставила сексуални услуги на един от присъстващите младежи. Можете ли да кажете дали това е така?

— Не знам.

— Наистина ли? Значи не сте се възползвали от нейните услуги?

— Не съм.

— И не сте чували нито един от членовете на вашето братство, който да споменава осъществяване на сексуален контакт с госпожица Джонсън?

Флин е в капана. Или трябва да излъже, или да признае осъществяването на незаконен акт. Той избира най-тъпия възможен път.

— Може би чух едно-друго.

Чудесно. Подобно шикалкавене навява мисли за лъжа. Аз продължавам с глас, изразяващ най-искрено смайване:

— Може да сте чули едно-друго?

— Да.

— Значи, не сте сигурен дали сте чули нещо или не — казвам аз, сякаш това е най-абсурдното нещо на света, — но може и да сте. Просто не помните дали сте чули или не сте. Това ли заявявате пред съда?

Този път става Флеър.

— Ваша чест?

Съдията го поглежда.

— Това дело за изнасилване ли е или господин Коупланд тъче на два стана? — Разперва ръце. — Нима позицията му като обвинител по дело за изнасилване е толкова уязвима и изсмукана от пръстите, та се опитва сега да натопи тези момчета в скланяне към проституция?

— Не към това се стремя — парирам аз.

Флеър ми праща усмивка.

— В такъв случай задавайте на този свидетел въпроси, които имат отношение към евентуалното насилие. Не го принуждавайте да докладва за всяка простъпка, която е забелязал да вършат неговите приятели.

Съдията казва:

— Да продължим нататък, господин Коупланд.

Шибаният му Флеър.

— Поискахте ли телефонния номер на госпожица Джонсън?