![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
— То си е така, но доста извратено.
Люси обмисля чутото. После казва:
— Не съм убедена, че разбирам какво ми говориш, Силвия.
Момичето остава дълго време смълчано. Люси си спомня думите на Лони. Че щял да я накара да проговори. Само че той трябваше да изчака до утре.
— Търсил ли те е Лони тази вечер?
— Лони Бъргър ли? Помощника?
— Именно.
— Не. Защо му е да ме търси?
— Няма значение. Значи идваш при мен по собствена инициатива, така ли?
Силвия преглъща с усилие. Видът й е неуверен.
— Не биваше ли?
— Нищо подобно. Много се радвам да те видя.
— Наистина ме е страх — казва момичето.
Люси кимва, като се мъчи да й внуши чувство за сигурност, да я окуражи. Ако започне да разпитва, само ще загуби. Затова изчаква. Чака цели две минути, преди да наруши тишината:
— Няма от какво да се страхуваш — казва тя.
— Какво трябва да направя, според вас?
— Да ми разкажеш всичко.
— Нали го направих. По-голямата част…
Люси се пита какво да прави по-нататък.
— Кой е „П“?
Силвия бърчи вежди.
— Какво?
— От дневника. Разказваш за момче на име „П“. Кой е „П“?
— За какво говорите?
Люси спира за миг. Започва другояче:
— Кажи ми защо всъщност си тук, Силвия?
Но сега е ред на гостенката да бъде предпазлива.
— Защо ме търсихте вчера?
— Защото исках да поговорим във връзка с твоя дневник.
— Защо тогава ме питате за някой си „П“? Никого не съм назовавала по този начин. Направо си написах, че става дума за… — Думите залепват за устата й. Тя затваря очи и шепне: — …Моя баща.
И пороят се отприщва. Сълзите потичат на талази.
Люси затваря очи. Кръвосмесителната история. Същата, която ги накара двамата с Лони да настръхнат от погнуса. По дяволите! Лони е оплескал работата. Силвия не е писала онова за гората.
— Твоят баща те е закачал, когато си била на дванайсет години.
Силвия е скрила лице в длани. Риданията сякаш се откъртват едно подир друго от гърлото й. Цялото тяло се тресе, докато тя кима с глава. Люси наблюдава това тъй силно желаещо да се хареса момиче и си представя баща му. Протяга ръка и хваща китката й. Сетне я приближава и обгръща с ръце. Силвия се отпуска в обятията й. Люси я утешава, люлее в преградките си, притиска я здраво.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Не съм мигвал. Мюз — също. Бръсна се набързо с електрическата самобръсначка. Така воня, че обмислям възможността да поискам от одеколона на Хорас Фоли.
— Донесе ли си домашното? — питам аз Мюз.
— Всеки момент ще пристигне.
Когато съдията дава ход на делото, аз призовавам — залата ахва — неочакван свидетел.
— Народът призовава Джери Флин.
Флин е „милото“ момче, което кани Шамик Джонсън на онова парти. Има вид на такъв с тази прекалено гладка кожа, грижливо разделени на път руси къдри и раздалечени сини очи, които гледат на света с неописуема наивност. Тъй като се очаква всеки момент да приключа моята част от съдебното дирене, защитата се е погрижила Флин да чака пред вратата. В крайна сметка, той е техният основен свидетел.
Дотук Флин оказва твърда подкрепа на приятелчетата си от братството. Но да се лъже пред полицията или даже в писмени показания е едно. Съвсем друго е в хода на „шоуто“. Поглеждам към Мюз. Тя седи на последния ред и се старае да запази безразличен вид. Резултатът от тези усилия е съмнителен. Не бих взел Мюз за партньор на покер.
Карам го да каже името си за протокола.
— Джералд Флин.
— Но ви наричат Джери, нали така?
— Да.
— Добре, да започнем от самото начало, ако нямате нищо против. Къде се запознахте със свидетелката, госпожица Шамик Джонсън?
Шамик е дошла на заседанието. Седи по средата на предпоследния ред с адвоката си Хорас Фоли. Интересен избор. Все едно няма нищо общо с цялата работа. Рано сутринта дочух някакви викове в коридора. Семействата Дженрът и Маранц явно не са доволни от объркването на плановете им в последния миг. Опитват да постигнат спогодба, но не успяват. Заради тях закъсняваме. Но те са готови. Служебните физиономии, загрижени, сериозни и делови, са отново по местата си.
Кратка отсрочка, мислят си те. Само още няколко часа.
— Когато дойде в къщата на братството на дванайсети октомври — отговаря той.
— Добре ли помните датата?
— Да.
Правя физиономия, сякаш казвам, „гледай ти, колко интересно“, макар да няма нищо интересно в цялата работа — естествено, че ще помни, нали това е част и от неговия живот напоследък.
— Какво правеше госпожица Шамик Джонсън в сградата на вашето братство?
— Наета бе като екзотична танцьорка.