Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Измина дълъг миг на мълчание, като през това време съпругата му се взираше в празното пространство пред себе си.
— Колко си циничен.
— Животът прави умните хора цинични — каза той. — Тъжно, но факт.
— Не всички. — Франи изпусна дълбока въздишка.
Сянка на отвращение пробяга през лицето й.
— Да си циничен не е лошо — обясни Харди. — Спестява ти много душевни терзания.
— Да, знам. Така мислиш ти. — Тя затвори очи за секунда и въздъхна уморено. — Безпокоя се за теб.
— За мен? Откъде накъде?
Стиснала устни и борейки се със силните емоции, които я бяха завладели, тя каза:
— Няма значение — и се извърна от него.
— Само малко хумор, Франи. Опитвах се да те разведря.
Гърдите и се вдигнаха и спуснаха два пъти. Най-после го погледна.
— Ето затова се безпокоя. Че приемаш всичко на шега.
Той продължи да я закача.
— Ами че то си е шега.
На нея обаче изобщо не й беше смешно. Изведнъж отметна завивките, скочи от леглото, почти изтича до банята и затвори вратата след себе си. Ключалката щракна.
Харди остана за миг неподвижен, с наведена глава. След десет секунди отиде до вратата, почука и прошепна:
— Фран? Добре ли си?
Стори му се, че чува хлипане.
— Каквото и да съм направил, извинявай. — Почака един момент. — Повече няма да се шегувам, ако излезеш. Обещавам.
Най-после тя се обади:
— След минута.
Но минаха по-скоро десет.
Той лежеше в леглото с ръце зад тила. Едва смееше да я погледне от страх да не я уплаши. Не бяха се карали от близо година и половина, преди престрелката. Не искаше между тях да има недоразумения. Не каза нищо, докато тя се настаняваше в своята половина от леглото и придърпваше завивката върху себе си.
— Нямах намерение да бъда толкова мелодраматична — каза тя. — Съжалявам.
Той почака една-две минути. Стори му се много дълго.
Най-после тя въздъхна.
— Не искам да те критикувам. Само че толкова се тревожа за теб.
— Не е необходимо. Аз съм добре.
— Може и да си, но вече не си човекът, който винаги си казвал, че искаш да бъдеш. — Тя поклати глава. — Не знам как да се изразя.
— Няма нищо. Помисли си. Не бързам заникъде.
Тя се бори със себе си още известно време, накрая въздъхна отново.
— Просто не знам дали е останало нещо, което още да те интересува.
— Ти ме интересуваш. И децата.
— Не. Знам, че ни обичаш, но имам предвид теб, твоя живот. Щастлив ли си от живота, който водиш?
В ума му се въртяха милион готови отговори, обичайната торба с късметчета. Но не това очакваше да чуе тя. Попита я, полуизвърнат към нея:
— Дали съм щастлив? Какво те кара да мислиш, че не съм?
— Не го мисля.
— Но нещо те подтикна да ме попиташ, точно сега.
Тя се пресегна и докосна гърба му.
— Не само сега. И може би е същото нещо, което те кара да не ми отговориш.
Той я погледна в лицето.
— Казвам ти честно, че не разбирам какво имаш предвид, Франи. Нямам чувството, че върша нещо различно.
— Наистина ли?
— Да. Поне не съзнателно.
— Ами това момче, за което Ейми току-що ти се обади? Андрю?
— Какво за него?
— Радваш се, че ще го затворят за осем години?
Харди сви рамене.
— Това е за предпочитане пред алтернативата да лежи до живот. Именно такава е сделката, която сключи Ейми. Изглежда ми добра.
— Ако е виновен.
— Ейми казва, че е признал, значи по всяка вероятност е виновен. Ако сделката се развали, пак ще чака дълго, докато започне процесът, дори накрая да го обявят за невинен.
— Значи нямаш нищо против невинен човек да лежи осем години?
— Чакай малко. Първо, казах, че най-вероятно не е невинен. И второ, той вече е в системата. Както казах, ще трябва да чака най-малко две години, докато машината се задвижи.
— Значи остават шест години. След шест години собственото ти малко момче ще бъде на двайсет.
Харди потри бузата си с длан.
— Значи цялата работа е заради Андрю Бартлет?
Франи поклати глава.
— Работата е за… — Тя започна отначало. — Изглежда че всичко, което вършиш напоследък, по някакъв начин манипулира правилата. Всичко е само цинизъм, пари и сделки.
Гласът на Харди стана суров.
— Може би не си спомняш добре миналата година, Франи. Когато двамата с теб се опитахме да играем по правилата и получихме полароидна снимка на децата си с червени кръгове, ограждащи гърдите им. Образът още не е избледнял пред очите ми. Така че да, предполагам, малко ми писна от цялата тая концепция за игра по правилата. Щом съм достатъчно добър да ги нарушавам и така да улеснявам живота си, бих бил мухльо, ако не го правех.