Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
Третият консу принадлежеше към висшата каста и ролята му бе да ни запознае с причините за нашата предстояща гибел и с начина, по който ще умрем. Всякакви опити да ускорим този процес, като например отправяме изстрели към щита, бяха напълно безполезни, тъй като щитовете на консу са толкова здрави, че не може да ги пробие нищо освен вероятно едно точно запокитено слънце. Убийството на пратеник също беше безсмислено, тъй като само щеше да предизвика започването на ритуала отначало, с което да забави сражението.
На всичко отгоре консу съвсем не се прикриваха зад щита. Просто имаха прекалено много предбойни ритуали и предпочитаха да не бъдат прекъсвани от смущаващата намеса на куршуми, енергийни лъчи или експлозиви. Защото истината е, че няма нищо друго на този свят, което да радва консу повече от една хубава битка. Основното им занимание бе да се домъкнат на някоя планета, да се разположат и да предизвикат местните да ги прогонят с бой.
Какъвто бе случаят и тук. Консу нямаха никакъв интерес да колонизират тази планета. Бяха се появили и бяха разрушили до основи земната колония с едничката цел да подскажат на КОС, че са в района и очакват да се сбъхтят с някого. Не беше решение и да ги игнорираш, защото те щяха да продължават с изтребването на колонисти, докато някой най-после не схване посланието. Човек никога не знаеше обаче кога ще благоволят да излязат насреща. Просто трупахме войски отвън, докато се появи дългоочакваният пратеник, който да обяви началото на битката.
Като се изключеха внушителните непроницаеми щитове, бойната техника на консу бе приблизително на земно ниво. В това нямаше нищо окуражаващо дотолкова, доколкото според данните на разузнаването същото можеше да се каже и за онези консу, които влизат в бой с други раси. Защото подсказваше, че консу не гледат на войната другояче, освен като на някакъв вид спорт. Нещо като футбол, да речем, само че играта започваше с изтребването на зрителите.
Безсмислено бе и да се нанасят изпреварващи удари. Цялата вътрешна система на консу бе обгърната в щит. Подхранваха го с енергия от едно бяло джудже, двойник на тяхното слънце. Освен това притежаваха енергосъбиращо устройство, което поглъщаше всички импулси, идещи отвън, и ги използваше за собствени нужди. Ако питате мен, по-добре да си нямаш работа с подобни типове. Но консу имаха странен кодекс на честта — прогониш ли ги от една планета, никога не се връщаха там. Сякаш планетата бе ваксинирана, а ние бяхме антивирусът.
Всичката тази информация получихме от справката за мисията, разпратена от нашия командващ офицер лейтенант Кейс непосредствено преди битката. Това, че Уотсън не знаеше нищичко по въпроса, подсказваше, че не е чел доклада. Нищо чудно, тъй като от първия миг, когато се срещнах с него, ми стана ясно, че той е само един наперен, самодоволен и ограничен кучи син, готов да навлече на себе си и на другарите си някоя сериозна беля. Проблемът ми беше, че бях един от тези другари.
Консу разтвори безпощадните си ръце — специализирани най-вероятно в далечен момент от тяхната еволюция да се справят с някое невъобразимо и страховито създание от родния им свят — и бавно ги вдигна към небето.
— Започва се — обяви Виверос.
— Сега вече мога да го гръмна и със затворени очи — похвали се Уотсън.
В небето отекна оглушителен пукот, сякаш самият Господ Бог бе гръмнал с пушката си, после се чу дрънчене като от желязна верига върху ламаринен покрив. Консу пееше. Извиках Задник и му наредих да превежда.
— Ама че се напъва тоя — изсумтя недоволно Уотсън и запуши демонстративно ушите си с пръсти. Съмнявах се, че се е поинтересувал от превода.