Войната на старците [Old Man's War - bg]

Как се подготвяме за битка.

Първо се прави системна проверка на общовойскова пушка МЦ–35. Това е лесната част, тъй като МЦ–35 е самомониторираща се и саморемонтираща се и при повреда може да използва материала в пълнителя. Сигурно единственият начин да се повреди МЦ–35 е ако се постави пред дюзите на ракетен двигател. Но тъй като в такъв случай вие също ще се намирате в непосредствена близост до оръжието, ще си имате достатъчно проблеми, за да се безпокоите за него.

Второ, обличаме бойния костюм — унитард. Говоря за стандартен самозакопчаващ се плътно прилепнал комбинезон, покриващ всичко освен лицето. Унитардът е изработен така, че да ви накара да забравите за тялото си по време на битка. „Платът“ от организирани наноботи пропуска светлина за фотосинтеза и регулира температурата; дали стоите на арктически ледник, или насред Сахара единствената разлика, която ще забележите, е промяната на околния пейзаж. Ако по някакъв начин успеете да се изпотите, вашият унитард ще попие влагата, ще филтрира водата и ще я запази, докато сте в състояние да я прехвърлите в манерката. По същия начин се справя и с урината. По принцип не се препоръчва да се ходи по голяма нужда в унитарда.

Ако получите куршум в корема (или където и да било другаде), вашият унитард се втвърдява в мястото на попадението и разпределя енергията по цялата повърхност на костюма, вместо да позволи на куршума да се забие. За съжаление това действа само до известна степен, така че за предпочитане е противниковият огън да се избягва.

Добавяме колана, който включва боен нож, универсален инструмент, който е нещо като пораснало и усъвършенствано швейцарско ножче, сгъваем персонален плащ-палатка, манерка, енергийни хранителни таблетки за една седмица и три ниши за муниции. Намазваме лицето си със съдържащ наноботи крем, който е във връзка с унитарда и обменя с него информация за околната среда. Включваме маскировката. Опитваме се да се открием в огледалото.

Трето, с помощта на МозКом създаваме общ канал с останалите войници от отделението и не го затваряме, докато не се върнем на кораба или не ни убият. Мислех се за много умен, когато бях открил тази възможност в лагера, но се оказа почти задължително по време на битка. При МозКом няма опасност от неясни или погрешни команди — нито врагът да прехване сигналите. Ако чуете човешки глас, това означава, че или войникът си е изгубил ума, или крещи от болка.

Единственият недостатък на този тип връзка е, че освен информацията МозКом предава и емоционалното състояние. Би могло да ви се стори объркващо, ако внезапно ви се допикае, а после се усетите, че е на някой друг от групата.

Представете си обаче какво ще бъде, ако вместо с отделението се свържете с целия взвод. Шейсет човека, които псуват, стрелят, крещят, опитват се да оцелеят или умират в главата ви. Дано никога не го изпитате.