Книга на мъртвите на древните египтяни
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Ватев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на мъртвите на древните египтяни». Краткое содержание книги:
Накрая ти си, Нетердуе, владетел на звездата утринна!
110 ГЛАВА
Тука започва заклинанието, което се отнася за полетата на мира. Как да се проникне в пълната светлина на деня, да се дойде в полетата на блажените, да се живее в полетата на мира; великото, върховното царство на ветровете, как да се завладее то; как там се става дух, как се обработва земята, как се жъне житото, как се яде, как се пие, как се живее заедно с другите, накратко — как се извършват там всичките действия на земния живот.
Здравейте, на даровете господари!
Ето аз идвам в мир към вас
да вкуся от храната,
давана за мене всеки ден от божеството.
Сет хвана Хор,
докато той оглеждаше стените, съградени
в полята на мира.
Но от властта на Сет избавих Хор
и за очите две небесни отворих пътя.
(О), ето Сет! По вятъра аз гибелните му лъчения хвърлих,
да паднат те върху окото и душата му
в град Мерт.
Това, което беше скрито вътре в Хор,
от бог Акер спасих го.
Сега, застанал в лодката голяма,
по езерото на мира аз плавам.
На Шу в дома прониквайки,
пристъпвам към увенчаване на Хор.
Тогава със светлина по-силна звездите запламтяват
и до града достигам на мира;
а после езерото прекосявам,
там мир дълбок благодарение на мен царува
в хармонията на сезони и владения,
сред своите богове първородни.
Смирявам войнствения пламък на Хор и Сет,
с помощта на духовете пазителите на живота —
творя добро и мир донасям,
заставям Сет и Хор да уважават своите помирители
и облаци насочвам към тези, които ме нападат.
На слабите насилниците укротявам
и духовете зли, душите на блажените нападнали, унищожавам.
Наистина местата на мира познавам.
По езерото плавах аз, прониквах в градовете.
Могъщи са магическите заклинания на устата ми.
Наистина дух посветен достоен съм да стана
и срещу злите духове оръжията ми ще устоят…
О, богове! Да мога аз за малко да остана във вашите полета на мира,
които вие толкова обичате!
Да можех там, когато се сдобия с власт над дишането си,
да стана дух блажен, да ям, да пия,
земята да ора, да жъна жито
и словото магическо и силата си аз да проявявам!
Да не попадна там в робство!
Да имам там влияние неповторимо!
Ето: ти бога на мира направи жизнен,
изправи го над светещите стълбове на Шу,
съединени от чудните лъчи на слънцето —
разпределител на годините!
Там горе моята душа е запечатана,
мълчание ще пази тя
(и) думите, които ще мълви,
ще бъдат пълни с тайнственост.
Наистина аз раждам вечността
и влизам във владение на траенето безгранично,
защото съм на неизменяемата трайност господарят,
и моята душа в гърдите на мира почива.
Ето че Хор се явява в образ на сокол.
Крилата му широки са хиляди мери,
животът му две хиляди години трае,
с оръжия в ръка напред настъпва.
Пред своя град, в любимото си езеро пристига.
Родил се в храма на бога на града,
той даровете там на този бог приема.
Отдъхва той всред своето сияние животворно.
Извършва там дела, които обичайно върши
в езерото с двоен огън,
където никой не познава радост,
защото мястото е място на страдание…
О, ти, бог на мира!
Да можех да пристигам и да тръгвам, да преминавам и отново
да се връщам,
с този, който в храма на града е, да се слея,
всред моето сияние животворно да отдъхна,
да върша там дела, които обичайно се извършват
Във езерото с двоен огън,
където никой не познава радост,
защото мястото е място на страдание…
Ето живея аз в гърдите на мира божествен.
Защитата на моите обвивки
властителите на храната да не ми отнемат.
да ми се носят даровете от боговете в изобилие
й аз да мога да ги притежавам!
Ето божествения мир дълбоко в съществото ми прониква
и словото велико на сила овладявам,
то в сърцето ми живее,
понеже в този миг наистина припомням си
и паметта ми благодарение на формули магически
не знае слабост.
Аз обикалям, разоравам, вкусвам от мира в града небесен,
на този край познавам аз водите, езерата
в полята на мира.
Там да живея,
да е неизмерима силата ми,
да стана дух блажен,
да сея и да жъна, да се храня,
да ора, на любовта да се отдавам,
да съм в мир с божествения мир,
да раждам синове, по езерото да пътувам…
Пристигам пред града.
Върховен мир владее в него.
С два рога моята глава е украсена.
На духовете блажени аз нося дарове…
Ето пристигайки в града на бога Шу,
свещените числа, които ръководят, аз познавам.