Книга на мъртвите на древните египтяни
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Ватев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на мъртвите на древните египтяни». Краткое содержание книги:
Наистина направена е тая лодка за пътя към отвъдното.
От храма на Анубис даровете донесете:
месо и хляб, сладкиши и мляко недокоснати!
В образ на сокол да вляза в света отвъден
и в образа на феникс със звезди покрит небесните пространства да премина,
аз да проникна, след като в мир обходих пътищата,
в царството красиво на Аменти,
пред езерото на Озирис!
Да възхвалявам там Озирис, на вечния живот владетеля!
123 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ПРОНИКНЕ ВЪВ ВЕЛИКИЯ ХРАМ
Здравей, о, Тум!
Към мене погледни! Наистина аз Тот съм,
съдия на битката на Сет и Хор!
С моя помощ битката им ще завърши.
Ще обуздая яростта им и край на опустошенията ще сложа,
които тяхната война е причинила.
Ето завързах и прогоних рибата Анду.
За нея нареденото от теб изпълних…
После легнах в гроба
посред делата от миналия ми живот.
Оттук нататък пречки няма повече да срещам.
Ето пристигам в храма на бог Ухем-Хра
и ти смълчан ме наблюдаваш.
Предавам на този бог нарежданията на боговете древни.
Ето мога да служа за водач на боговете низши.
124 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ИЗВЪРШАТ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯТА В ЦАРСТВЕНИЯ ФЕНИКС
Душата ми гради за мене
в Джеду дом непоклатим
и докато аз напредвам в страната Буто,
магическите ми служители се трудят и нивите ми разработват.
Лицето на палмата ми е красиво като лицето на бог Амсу.
(Не! Не! Не хапвам аз! Такава гнусота са мърсотиите!
От тях не хапвам! Към тях ръцете си не приближавам!
Дори не ги докосвам със сандали!)
Аз дарове добри докато имам, не, не ще загина,
защото разполагам с хлябове пшеничени
и бира ечемичена,
които корабите Сектет и Манджит ми носят постоянно.
Под чудния листак на скъпите за мен дървета седнал,
аз вкусвам от покоя и наслаждавам се на изобилие от дарове…
Дух посветен да можех аз да стана!
Богинята-змия да може пак да ме изправи
и бялата корона да сложи на главата ми!
О, вие, духове, пазители на портите
на миротвореца на двете области,
помнете! Аз нося в съществото си природата,
която може за дар на боговете да послужи!
На помощ ми елате! Да вдигна, помогнете ми,
мъглата непрогледна, която ме притиска и души!
О, нека духове посветени прегръдки ми разтворят, йерархиите божествени да пазят тишина
и никоя от думите да не откриват, които аз разменям
с душите на бъдещите поколения!
Могъщ сред тези, които реят се във висините,
сърцата водя аз на боговете на мен закрилници.
Наистина не всеки бог, богиня всяка, които жизненост ми вдъхват,
ще бъдат определени за духове-водачи на годината.
Аз ще живея под вечно зелените листа на дърветата,
от даровете, сложени пред мене, вкусвайки,
подобен на Озирис, когато в Абидос се явявах.
В мен виждат прародителя на Ра, на съществата светещи.
На звездното небе загърнат с наметалото широко,
оставам лице с лице с боговете древни.
С хляба на общението в моята уста
явявам се пред боговете Ахиу.
Да ми говорят те и аз да им отвръщам!
Със слънчевия кръг, със същества от светлина аз ще говоря.
Велика силата ми е всред тъмнините,
които в световете на Мехурт царуват
тъй близо до почитаното същество…
Наистина сега аз ставам същество едно с Озирис!
(О), вижте! Ставам съвършен,
тъй както съвършен Озирис е сред боговете древни.
С Озирис ще говоря аз, тъй както хората говорят,
и той ще ми отвръща с езика на боговете…
Ето че аз дух посветен като съм станал,
пристигам тук, закрилян от магическите сили,
и аз богинята Маат упътвам към тези, които я обичат,
защото дух съм посветен,
въоръжен със силите магически на всички посветени духове.
Явявам се пред образа на Саху
в градовете Хелиопол, Бузирис, Хераклеопол,
Абидос и Панопол.
125 ГЛАВА
ДУМИ ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ ПРИ ВЛИЗАНЕТО В СВЕТИЛИЩЕТО НА МААТ
Пред тебе, о, Маат, пристигам,
сияйната ти красота да съзерцавам остави ме!
Ръцете ми издигнати са за възхвала, погледни,
на името ти пресвещено! О, истина и справедливост, слушай!
В местата идвам, гдето не растат дървета,
където в почвата растения не никнат…
Ето прониквам в местата на мистериите
и аз на Сет говоря, техния владетел…
Към мен се приближава той, водач мой и покровител,
под плътно було скрито е лицето му…
Покланяйки се пред местата на мистериите,
прониква той в светилището на Озирис