Книга на мъртвите на древните египтяни
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Ватев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на мъртвите на древните египтяни». Краткое содержание книги:
По езерото плавам,
подтиквам към полята на мира Ра да напредва.
Погледайте! Какъв божествен мир цари в небето!
Колкото се приближава до земята,
все повече сърцето ми покой намира.
Аз правя, духове, за вас това, което вие правите за мене.
Мира завоювах с моята велика сила,
и аз докато в мир живея и в мир напредвам,
върви след мен душата ми.
Нектарът аз на боговете в двете си ръце донасям.
О, на земите две, владетелко,
Дари на моите заклинания сила!
Да е необятна паметта ми и непогрешима!
Да съм изпълнен с живот!
До мен да не достигнат враговете ми!
Дай радост на сърцето, мир на духа ми!
Да бъдат ставите и жилите ми
на място сложени!
Когато живителния дъх на въздуха отново вдъхвам,
да бъде мир над мене,
да стана господар на дишането си
и нека цялото ми същество и моите движения
да бъдат осветени от мира!
Ето главата си подавам…
Задрямал в Ра, събуждам се! Какво да видя!
Дълбока нощ небесния отвор изпълва,
но с помощта на моите излъчвания високо над препятствията
прелетявам.
Пред моя град голям пристигам.
Пресметнах силите си: преминавам го,
се отправям към областта Уакх.
Наистина съм аз могъщият бик със сияние синьо,
владетел на полята на блажените
и господар на магическите заклинания.
Богинята Септет съм аз в мига на нейното издигане.
А ето областта Уакх, прониквам там,
приемам даровете си,
месото взимам, от моя син приготвено.
Слагат ми птици за Шу предназначени.
Вървя зад боговете,
след техния нетленен двойник.
А! Ето я страната Джеф! Прониквам в нея…
Обличам там одеждите за Хор предназначени
и като другите небесни богове след Ра пристъпвам.
Сега съм в средата на владенията
на бога на мира и на земите две владетел.
В свещените води на езерото се потапям.
Далеч от мене всичко мръсно!
Великият владетел, ето го! Пред него
улавям птиците и ги изяждам
прониквам после в областта Кенкент,
там пред Озирис съм, той трябва да ме съди,
с майка ми се съединявам и злите духове — змии улавям.
Спасен съм аз, защото името на бога зная,
той седнал е срещу богинята Джесерт.
Косата му е права, два рога има на главата си.
Нивята си той разорава.
Аз разоравам моите.
Прониквам след това в страната Хаст и злите духове прогонвам.
Ведно с боговете дишам
и божеството всемогъщо връща ми главата,
и дух с очи лазурни с тялото ми я съединява.
В страната Устр след това прониквам,
където най-високото на храма пред боговете слагам
гробовно ядене, надгробно.
Ето страната Смам. Прониквам в нея.
С корона бяла главата ми е украсена,
но бди сърцето ми.
Аз духове небесни водя.
На тези на земята — упование давам.
На боговете веселя сърцата, защото аз съм техен господар.
Аз направлявам техните движения
в тюркоазносините пространства.
Ето страната на пшеницата и ечемика. Прониквам в нея.
Там моите служители ми носят дарове за боговете.
Привързвам лодката си в залива на езерото на небето.
После аз край брега вървя и я тегля,
като изричам формули магически
и славя боговете на полята на мира…
111 ГЛАВА
(Вариант на 108 глава)
112 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ УЗНАЯТ МИСТЕРИИТЕ НА СТРАНАТА БУТО81
Ти, труп всред всички трупове на страната Мендес!
О, ти, богиня на ловците в страната Буто!
И ти, Шутет, богиня на звездите неподвижни!
Накрая и вие божества, които идвате
и носите и хляб, и бира, и своите дарове,
о, знаете ли всички вие защо страната Буто
на Хор е била в дар принесена?
Аз знам, но вие нищичко не знаете!
Ето: на Хор Ра отстъпва я
като отплата за раната в окото му нанесена.
А Ра на Хор говори:
„С окото ти какво е станало, ти покажи ми!“
И го погледна… После казва Ра на Хор:
„Гледай там! Пази се от глигана черен!“
И Хор неспирно го следи.
Глиганът яростно се хвърля върху него.
На Ра говори после Хор:
„Виж Сет окото ми как е ударил!“
И Хор от болка залудява.
Тогава Ра се обърна с думи към приближените си божества и каза:
„Съвсем спокоен кът му намерете,
където раната си да лекува,
защото Сет в образ на глигана черен
нанесе удар тежък на Хор в окото!“
Като се обърна с думи към приближените си божества, Ра каза още:
„Глиганът черен вдъхва само отвращение на Хор,
но аз ви се кълна, че Хор ще се роди отново здрав!
Каква погнуса черният глиган за Хор е!“
Когато Хор по-късно дете му стана собствено,
81
Буто — град в Долен Египет, в делтата на река Нил.