Книга на мъртвите на древните египтяни
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Ватев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на мъртвите на древните египтяни». Краткое содержание книги:
Аз на земята съм свидетел техен,
те чрез устата ми говорят,
зз имам силата на Ра, владетеля велик, единствен!
Живея аз в гърдите на богиня Маат!
Петно от гняв не ме е омърсило.
Каквото и да правя,
отвсякъде обгърнат съм
от светлината на вечния ден.
98 ГЛАВА
ЗА ДА МОЖЕШ ДА ВОДИШ ЛОДКА В ОТВЪДНОТО
Звезди от Мечката голяма, поздрав,
които светите в небето северно
всред езерото на безсмъртните,
на мойта смърт свидетели,
с корона на бог главата ми е увенчана, гледайте!
Пред вас заставам…
Вратата на смъртта като премахнах,
и ето увенчан, на бог подобен,
изправям се пред вас…
Ето крилата ми могъщи все по-далеко ме отнасят…
пронизващ вик като вика на дива гъска
излиза от гърдите ми,
като сокол над облаците се издигам.
Небесните и земните пространства необятни преминавам,
защото Шу, когато ме изправи,
ми вдъхна нова жизненост.
Ето че светещите духове
от две страни на стълбата небесна прави
ми сочат пътя, а пък планетите в бяг
отнасят ме далеко от местата на кланетата.
(И) силите, които пазя в себе си,
нападките на злото далеч от мен прогонват.
Отправям се към теб,
о, бог с име: „Това е той!“
И колкото се приближаваш да ме срещнеш,
то толкова пред мен расте и се уголемява твоят образ!
Ето пред езерото огнено пристигам,
сред равнините огнени…
Наистина и езерото огнено, и равнините огнени
са изворите двата на живота.
Като живея до това благоговейно място,
усещам, че живея.
А ето идва с лодка бог Каа
и носи той неща необходими…77
На лодката стоя изправен
и на кормилото,
и на водите по прозрачната повърхност аз я водя.
Тъй както този бог ми заповядва
с лодката да плавам,
тъй също словото ми силно не е без плод останало.
Ето обхождам пътищата на небето
с лодката си и вратите на светилищата аз отварям…
Наистина полята на небесния Хермопол
присъдени ми са като наследство.
99 ГЛАВА
ЗА ДА ВОДИШ ЛОДКА В ОТВЪДНИЯ СВЯТ
О, вие, духове, които плавате
по прешлените мръсни на Апопи!
Да мога също аз да плавам с мойта лодка
в мир, в мир,
като въжетата навивам и развивам. Елате! Бързайте,
защото тук пристигам да видя баща си Озирис!
О, господари на дрехата Анси!
С радост аз я вземам! Вижте!
О, владетели на бурите и вие също,
мъже-плувци по прешлените на Апопи,
вие, отбягнали от ножа,
главата привържете, скрепете шията,
вие, спътници на тайнствената лодка,
които връзвате и обуздавате Апопи.
Към мене погледнете!
Аз плавам с мойта лодка,
въжетата навивам
и все напредвам към областта прокълната,
където са звездите паднали, към бездната понесени…
Не са могли наистина те своите някогашни пътища да срещнат,
защото пътят им от пламъка на Ра е преграден.
Водачът на едната и на другата земя се казва „Андебу“; Кеб на кормилото стои. На двамата магическата сила
на слънчевия кръг проправя пътя,
който над духовете зли се вие…
Ето напредвам с лодката си…
Да могат моят двойник и моят дух да се отправят
към мястото, което ти единствен знаеш!…
— Ти името ми отгатни — говори колът в пристана за котва.
— Владетел на земите две, в светилището си царуваш, е твоето име.
— Ти името ми отгатни — говори дървеният чук.
— Копитото на бик Апис — това е твойто име.
— Ти името ми отгатни — въжето корабно говори.
— Надиплените ленти на Анубис, с които той си служи наведен над мумиите, това е твойто име.
— Ти името ми отгатни — осите на веслата казват.
— Стълбовете на царството на мъртвите е името ви.
— Ти името ми отгатни — трюмът говори.
— Богът Акер — това е името ти.
— Ти името ми отгатни — говори мачтата.
— Който владетелката след отсъствието дълго води, пак довежда — това е името ти.
— Ти името ми отгатни — говори мостът подземен.
— На Уп-Уау флага, това е името ти.
— Ти името ми отгатни — лостът отпред говори.
— На Мастха гърлото, това е твоето име.
— Ти името ми отгатни — гребалката говори.
— Богиня Нут, това е твоето име.
— Ти името ни отгатни — говорят ремъците.
— Кожата на бика Мневис, обърната от Сет, е името ви.
— Ти името ни отгатни — веслата казват.
— На Хор пръстите, на боговете първородният, е името ви.
— Ти името ми отгатни — говори чайката.
— Ръката на Изида, изтриваща кръвта, избликнала от изваденото око на Хор — това е името ти.
— Ти имената отгатни ни — говорят клиновете.
77
(Липсва текст)