Полунощ в стаята на сенките
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полунощ в стаята на сенките». Краткое содержание книги:
— Не се бия с деца. Освен това мразя да ме удрят по лицето. Наистина боли — обясни Диклън, като хвана брадичката и повдигна главата й. — Прекалено дълъг ден, а? — попита, когато забеляза умората, изписана по лицето й.
— И така ще бъде до сряда. Благодаря ти за помощта, скъпи. Чудесно се справи.
Повече от чудесно, добави тя наум. Диклън се вля в ритъма на бара и работи усърдно. Очарова клиентите, изтърпя наглите опипвания и избягна потенциално опасно положение, като използва ума вместо юмруците си.
Колкото повече го опознаваше, толкова повече й се искаше да вникне в душата му. Лена извади плик от задния си джоб.
— Какво е това? — попита Диклън.
— Заплатата ти.
— Господи, Лена, не ти искам парите.
— Ти работиш, аз плащам. Не искам безплатни услуги — настоя тя и бутна плика в ръцете му. — Но няма да отбелязвам надницата ти в счетоводните книги. Искам да си спестя писането.
— Добре, чудесно.
Диклън пъхна плика в джоба си. Просто щеше да й купи някакъв подарък с парите.
— А сега май трябва да ти дам добър бакшиш — усмихна се Лена, като обви ръце около врата му и се притисна в него.
Отворила широко очи, тя захапа леко долната му устна. Ръцете му се плъзнаха надолу по тялото й и я вдигнаха високо. Лена обви крака около кръста му.
— Струва ми се, че краката ти са доста изморени — каза той.
— Така си е.
Диклън я зацелува страстно и я понесе към спалнята.
— Знаеш ли какво ще направя? — попита.
— Мисля, че имам идея.
Положи я на леглото и тя въздъхна от удоволствието да бъде в хоризонтално положение. Диклън свали обувките й.
— Ще ти предложа нещо, за което жените копнеят — каза той, като метна обувките й на пода.
— Разпродажба в „Сакс“? — измърка Лена.
— По-добро — отвърна Диклън и прокара пръст по стъпалото й. — Масаж на краката.
— Какво?
Той усмихнато започна да разтрива крака й и забеляза как очите й се замъгляват от удоволствие.
— Ммм, Диклън! Имаш страхотни ръце.
— Отпусни се и се наслаждавай. Масажът на Фицджералд е прочут в целия свят. Предлагаме и масаж на цяло тяло.
— Обзалагам се, че е така.
Силната болка започна да намалява, а когато Диклън стигна до прасците й, преуморените мускули потръпнаха от удоволствие.
— Даваш ли си почивка след Марди Гра?
Лена, която вече се унасяше, се опита да се съсредоточи, когато чу гласа му.
— Почивам си в първия ден на постите.
— Леле, каква упорита жена — промърмори той и я целуна небрежно по коляното. — Хайде сега да ти свалим дрехите.
Той разкопча джинсите й. Лена се повдигна нагоре, за да му помогне. Едва ли осъзнаваше, че гласът й е предрезгавял, а думите й са завалени, помисли си Диклън.
— Какво още възнамеряваш да масажираш, скъпи?
Диклън погали гърдите й и се зарадва на реакцията й, на начина, по който Лена зарови пръсти в косата му и отвърна на целувката му. Той свали ризата й и разкопча сутиена. Зацелува я по гърдите, а после я обърна по корем. Лена изстена и едва не се разтопи, когато той започна да масажира врата й.
— Точно както си мислех — заяви Диклън. — По-голямата част от напрежението е съсредоточена тук. И с мен става така.
— О, Господи — изохка тя и си помисли, че единственото й желание в момента бе Диклън да я масажира в продължение на цяла седмица. — Можеш да си изкарваш прехраната с това.
— Да, май сгреших с избора на кариера. Доста си скована, но доктор Дик ще те оправи.
— Много обичам да си играя на доктор.
Лена зачака промяната в тона и в движенията на ръцете му. Диклън беше голям сладур, но все пак беше мъж, помисли си тя сънливо.
А тя щеше да си подремне за момент и да му позволи да я събуди.
Събуди я слънцето, което нахлуваше през прозорците. Лена се извърна лениво към часовника и видя, че бе десет и двадесет. Сутрин? Как така внезапно стана сутрин, запита се тя.
Лежеше в собственото си легло, завита спретнато, както я завиваше баба й. Но беше сама.
Тя се търколи по гръб, протегна се и се прозя. После с изненада осъзна, че нищо не я болеше. Нито вратът, нито краката, нито дори гърбът.
Доктор Дик беше свършил чудесна работа. А сега вероятно седеше мрачен в дома си, защото тя не си бе платила за масажа. Е, трудно бе да го виниш за това. Беше се проявил като абсолютен сладур, а тя бе заспала мъртвешки.
Трябваше да му се реваншира, помисли си Лена, като стана, за да направи кафето, преди да влезе в банята.
Влезе в кухнята и се вторачи в пълната кана на плота и бележката, облегната на нея. Взе листчето и сложи каната да се затопли.
Трябваше да си тръгна. Човекът за плота ще дойде тази сутрин. Не знаех кога ще се надигнеш, затова не посмях да оставя каната на котлона. Но кафето е прясно — от седем сутринта. Между другото, изглеждаш много красива, когато спиш.