Полунощ в стаята на сенките
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полунощ в стаята на сенките». Краткое содержание книги:
— Можеш ли да се справиш с разчистването на маси, колежанче? — обърна се тя към Диклън.
— Мисля, че ще успея.
— Виждаш ли червенокосата келнерка? Това е Марчела — кимна тя към лудницата. — Кажи й, че си назначен. Тя ще ти покаже какво да правиш.
Към полунощ Диклън пресметна, че бе пренесъл поне половин тон празни бутилки до кухнята и бе почистил еквивалента на връх Еверест от фасове.
Бяха го щипали по задника, бяха се отърквали в него и го бяха гледали с желание. Какво им ставаше на жените, когато видеха мъжки задник? Някой трябваше да направи сериозно проучване на въпроса.
Диклън вече не помнеше броя на предложенията, които му бяха отправили. И дори не смееше да си мисли за огромната жена, която го бе дръпнала да седне в скута й.
В два часа бе изумен от способността на човешкия организъм да се отдава на греховни действия и бе преосмислил идеята си за уменията и издръжливостта, които се изискваха от обслужващите.
Той спечели шестдесет и три долара и осемдесет и пет цента от бакшиши и се закле да изгори дрехите си при първа възможност.
В три часа мястото все още бе претъпкано с хора и той разбра, че Лена всъщност не го избягваше. Или ако го правеше, поне си имаше добро извинение за това.
— В колко затваряш? — попита я, след като отнесе поредния товар в кухнята.
— Когато хората си тръгнат.
— Тръгват ли си въобще?
Лена се усмихна разсеяно.
— По време на Марди Гра не бързат. Защо не се прибереш у дома, скъпи? Ние ще останем тук поне още час.
— И аз ще остана.
Диклън отнесе празните бутилки в кухнята и се върна навреме, за да види как трио пияни мъже, по-скоро момчета, задяваше Лена.
Тя ги отряза категорично, но те очевидно не разбраха намека.
— Ако искате да изкарате до утре, трябва да понамалите темпото — посъветва ги тя. — Не възнамерявате да шофирате, нали?
— Не, по дяволите — отвърна единият, облечен в тениска на Мичиганския университет, отрупана с безброй нанизи с мъниста, като се наведе към Лена. — Имаме си чудесно местенце на „Роял“. Защо не дойдеш там с мен, бебче? Ще се съблечем и ще се позабавляваме в джакузито.
— Съблазнително предложение, скъпи, но заведението ми е пълно.
— Аз пък ще напълня теб — изфъфли младежът, като се хвана за чатала.
Двамата му приятели избухнаха в смях. Диклън пристъпи напред и собственически прегърна Лена.
— Закачате жена ми — каза той и усети как Лена се сковава под ръката му.
После забеляза мрачното предизвикателство в очите на момчето от Мичиган.
При други обстоятелства едрото хлапе вероятно бе от онези, които си оправят леглото всяка сутрин, посещават възрастни дами в старческите домове и спасяват малки кученца, но в момента момчето беше пияно, възбудено и тъпо.
Сякаш за да докаже, че Диклън е прав, келешът оголи зъби.
— Защо просто не се разкараш? Или пък можем да излезем навън и да те сритам по задника.
Диклън му отвърна развеселено:
— Защо пък да излизам навън и да се бия, когато се възхищаваш на вкуса ми? Прекрасна е, нали? Ако не се опиташ да я свалиш, ще реша, че си прекалено пиян, за да я видиш.
— Виждам си чудесно, шибаняко.
— Точно така. Защо не вземеш по едно питие за себе си и приятелите си? Скъпа, пиши бирите на тези момчета в сметката ми.
Диклън се наведе през бара и кимна към тениската.
— Пролетна ваканция, а? Какво учиш?
Мичиган го изгледа объркано.
— Какво ти влиза в работата?
— Просто съм любопитен — отговори Диклън, като плъзна към момчетата купичка със солети. — Братовчедка ми преподава там английска литература. Айлин Бренан. Може и да я познаваш.
— Професор Бренан е твоя братовчедка? — заядливият тон се превърна в приятелски. — Тя едва не ме скъса миналия семестър.
— Да, много е строга. И мен винаги ме е плашила. Ако се видите, прати й много поздрави от Дик. Ето ви бирата.
Минаваше четири, когато Лена отвори вратата на апартамента си над бара.
— Беше страхотен с онези пияни хлапета, скъпи. Толкова добре се справи, че няма да те тормозя заради израза „жена ми“.
— Ти си моята жена, само че още не си го разбрала. Освен това хлапетата бяха лесна работа. Братовчедка ми Айлин има страхотна репутация в Мичиганския университет. Щях да се учудя, ако не бяха чували за нея.
— Някои мъже щяха да разчитат на мускулите си — каза тя, като остави ключовете си на масичката. — Щяха да излязат навън и да се затъркалят по улицата, за да докажат кой е с по-голяма пишка. Предполагам, че адвокатът в теб реши да избегне сблъсъка с приказки.
— Хлапето не беше на повече от двадесет и две.
— Навършил двадесет и една през януари. Проверих им личните карти.