Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
Таксито спря пред сградата на охранителната служба. Ив пъхна няколко кредитни жетона в специалния процеп, слезе от колата и се приближи към специалната камера пред портала на зданието. Постави дланта си върху пластинката, плъзна значката си в прореза за идентификация и изчака Пийбоди да направи същото.
— Лейтенант Ив Далас и нейната сътрудничка. Имаме среща с командир Дъдли.
— Изчакайте за потвърждаване на самоличността ви. Моля, влезте. Оставете оръжията си на определеното за целта място. Предупреждаваме, че внасянето на оръжие в сградата се смята за престъпление. Всяко лице, което се опита да наруши това правило, ще бъде задържано.
Ив извади оръжието си от кобура, след моментно колебание се наведе и измъкна резервното оръжие от ботуша си. Забеляза смаяния поглед на сътрудничката си, сви рамене и обясни:
— Започнах да го нося след онова, което преживях с Касто. Ако тогава имах скрито оръжие, щях да си спестя много неприятности.
— Така е. — Пийбоди остави своето устройство за зашеметяване на противника. — Жалко, че не очистихте онзи мръсник.
Ив понечи да каже нещо, но се отказа. Пийбоди избягваше да споменава детектива от отдел „Наркотици“, в когото се беше влюбила и който я беше използвал, за да прикрие убийствата, извършвани от самия него. След няколко секунди все пак проговори:
— Слушай, съжалявам за онова, което се случи тогава. Ако някога ти се прииска да споделиш нещо, за да ти олекне…
— Не ме бива по тази част. — Пийбоди се прокашля. — Все пак благодаря за предложението.
— Утешава ме мисълта, че този тип ще остане в затвора през следващите петдесетина години.
— Дано. — Пийбоди мрачно се усмихна.
— Достъпът ви до сградата е разрешен. След като преминете портала, моля използвайте зеления трамвай, за да достигнете до втория пропускателен пункт.
— Божичко, все едно, че отиваме при президента, не при някакво костюмирано ченге! — възкликна Ив, докато преминаваха през портала, който автоматично се заключи след тях. Настаниха се на твърдите пластмасови седалки и трамваят с тихо бръмчене се понесе през бункерите, след което навлезе в подлез с метални стени и се спусна по надолнището. Спря в някакво предверие, което беше силно осветено, а по стените имаше многобройни монитори. Двете жени слязоха, към тях се приближи човек, който носеше сивата униформа на правителствената служба за сигурност с отличителните знаци на ефрейтор. Рядката му русолява коса беше подстригана толкова късо, че розовият му скалп прозираше отдолу. Мършавото му лице беше бледо като на човек, който прекарва по-голямата част от времето си в затворени помещения. Мускулите му издуваха ръкавите на униформената му риза.
— Моля, оставете чантите си при мен — подкани ги той. — Внасянето на електронни или записващи устройства е строго забранено. Вие сте под непрекъснато наблюдение докато напуснете сградата. Ясно ли е?
— Да, ефрейтор. — Ив му подаде двете чанти и пъхна в джоба си разписката, която получи от него. — Хубаво сте се устроили тук.
— Гордеем се с нашата сграда. Оттук, лейтенант.
След като прибра чантите в брониран шкаф, той поведе посетителките към асансьора и го програмира за трети отдел, ниво А. Вратите безшумно се затвориха и кабината се понесе нагоре така, сякаш изобщо не се движеше. На Ив й беше на езика да попита колко струва на данъкоплатците целият този лукс, но реши, че ефрейторът няма да разбере иронията й.
Когато слязоха от асансьора, се озоваха в просторно фоайе, обзаведено с удобни кресла и украсено с дървета, засадени в големи саксии. Килимът беше плътен и в него положително бяха монтирани приспособления за долавяне на всяко движение. Огромното бюро беше заето от компютри, монитори и системи за комуникация. Зад него седяха три секретарки. Музиката, която звучеше по високоговорителите, не действаше успокояващо, а по-скоро замъгляваше съзнанието.
Секретарките не бяха дроиди, но си приличаха като близначки. И трите бяха елегантно облечени и еднакво надменни и високомерни. Ив леко се усмихна при мисълта, че Мейвис би се ужасила от тази липса на стил.
— Моля поставете дланите си върху специалната пластина за потвърждаване на отпечатъците — нареди ефрейторът и двете жени се подчиниха. — Оттук ви поема сержант Хобс.
Сержант Хобс се оказа млада жена. Тя отвори друга блиндирана врата и ги поведе по коридор, където цареше мъртвешка тишина.
На третия пропускателен пункт за последен път провериха дали новодошлите носят оръжие, след което най-сетне те се озоваха в кабинета на командир Дъдли. От прозорците на високата сграда градът се виждаше като на длан. Щом зърна командира, Ив разбра, че той смята себе си за господар на този град. Бюрото му беше огромно като езерце, едната стена беше заета с монитори, на които се виждаха различни помещения от сградата, както и участъци от заобикалящия я терен. На другата стена бяха окачени фотографии и холограми, на които Дъдли беше с президенти, кралски особи и посланици. Апаратурата за комуникация беше толкова сложна, че съперничеше на контролния център на НАСА 2.